Рибарите сменят приоритетите си по българските реки

Иван Тодоров (33 г.) от София е потомствен риболовец с доста богат стаж по реки и язовири. Спечели приз от конкурса „Най-голяма риба“ на в. „Рибар“ през 2019 г., когато хвана рекордна платика 3,3 кг от баластриера Челопечене. Предлагаме ви неговите съвети за успешен риболов през есента на тази година.

Напредващата есен е времето, в което настъп­ват съществени промени в поведението на повече­то наши риби, което означава, че трябва да сменим и приоритетите си. Сега ще разгледахме обста­новката по реките в този преходен период на смяна на сезоните.

 Течащата вода дава дос­та интересни възможности в късната есен. Да започнем с уточнението, че балканската пъстърва е забранена заради размножителен период, така че

вниманието ни е насочено към реките

в равнинната част на страната.

Скобар, кефал, морунаш и бяла мряна – това е „велико­лепната четворка“ за всеки любител на речния риболов през късната есен и зимата. В дадена река определен вид може да бъде доминиращ, а в друга да се среща по-рядко, но е факт, че това са четири­те риби, на които може да се разчита в студеното време от годината. С уточнението, че бялата мряна се подвизава по реките на север от Балкана. Тя ще е на разположение и през декември, стига да не настъ­пят преждевременни трайни студове. Целенасочен рибо­лов може да се направи по реките Огоста, Искър, Янтра, Росица. На юг през ноември все още излизат отделни едри екземпляри маришка мряна най-вече по Струма, Марица и Тунджа. Но това са финални акорди, после чак през април.

Кефалът е повсеместно раз­пространен (едва ли има река, в която да отсъства), сега е времето да бъдат уловени наистина трофейни екземпля­ри. Дребните рибки вече са се изпокрили и спокойно може да се ползват бели червеи като стръв и захранка, които са страхотно лакомство за едри­те кефали.

Голямото предимство на студената речна вода

е, че на примамката ще нале­тят само хубави риби, дребо­съците, които може да се ока­жат нежелани досадници през лятото, сега липсват.

Царят на речния риболов през есента и почти през цяла­та зима е Негово величество Скобара. Безброй почитатели има тази чудата риба с уста приличаща на длето. През ля­тото е капризен, много често дори неуловим, но застудее ли трайно, излиза от летаргията и е готов да предостави невероятни емоции на всеки рибар. И все пак, дори през активния за него сезон, той си остава странник с непредсказуемо по­ведение. Може да прокараме линията десетки пъти по тра­сето без да докосне стръвта и в един момент

започва да кълве на всяко изтичане

Има и друго нещо интересно за него, което може да съобразим с приоритетите си. Ако посетим в два по­редни дни първо река Искър, а после Струма, ще останем с впечатление, че сме лови­­ли различни риби. Струмски­те скобари са изключително своенравни риби и трудно се лъжат със стръв различна от хлебната троха. Докато искър­ските им събратя не я и поми­рисват. Те си харесват бели­те червеи и импровизации в други посоки не са нужни. Със своята изключителна борбе­ност, хитрост, едри размери и предвид сравнително прециз­ните такъми, с които се налага да се лови, за мен риболовът на скобар е най-емоционален и майсторски от всички през студената част от годината.

Относно другия участник в речната четворка – морунаша, бих казал, че е малко подценя­ван и пренебрегван. По-често се явява като съпътстващ вид по време на преследване на другите три вида риби. Из­ключение правят северните ни реки в ранна пролет, когато от Дунав навлизат едри морунаши и става силен риболов.

Както се вижда, въпреки преразпределението на прио­ритетите, за които говорихме, риболовът е целогодишно за­нимание. Затова определение­то „зазимяване“ на такъмите не е модерно, по-скоро звучи като оправдание на риболовци от по-старото поколение.

Посетете нашата Фейсбук страница