IN MEМORIAM – На 75-годишна възраст почина почетният председател на CIC Бернар Лозе

На 31 октомври на 75-годишна възраст почина Бернар Лозе, бивш председател на Международния съвет по лова и  опазване на дивеча (CIC) от 2010 до 2016 г. Бернар Лозе бе голям приятел на България, която посещава многократно като ловец и президент на световната организация.

В съболезнователно писмо от името на НЛРС-СЛРБ до семейството и близките на Бернар Лозе председателят на Националната организация инж. Васил Василев казва:

„С голяма тъга научих за загубата на нашия приятел и колега г-н Бернар Лозе. Като човек, реализирал едни от най-успешните проекти в името на лова, опазването на  природата и дивия свят, той остави ярка и незабравима следа в средите на ловната общност в целия свят.

С доброто си отношение към България и с желанието си за надграждане на добрите практики в лова, той ще остане завинаги пример за нас, българските ловци и риболовци.

Успешното сътрудничество между Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ и Международния съвет по лова и опазване на дивеча се дължи и на неговия професионализъм, визионерство и на общото ни разбиране за постигане на резултати за каузата, в която вярваме.

Като признателност за всичко постигнато от г-н Бернар Лозе, приемете нашият дълбок поклон пред светлата му памет.“

През 2015 г. в интервю за сп. „Лов и риболов“ Бернар Лозе споделя:

„CIC е създадена от група прияте­ли, като хората от Източна Европа са били мнозинство. Става въпрос за харизмата и приятелството на една група международни ловци и Бълга­рия, Сърбия, Полша, Румъния и Унга­рия са били със сериозно представи­телство в организацията. Бавно сме преминали от един вид джентълмен­ски клуб към функционираща органи­зация със силна научна подкрепа. Имаме страни членки, което е много нетипично за НПО, каквито сме ние. Щаст­лив съм да видя, че устойчивият лов се взима насериозно. А това е и на­шето мото за правилно управление на природата и животните.

Посещавал съм България много пъти. Ако не ми беше харесала, нямаше да се връщам от­ново и отново. Обичам България. Имам чудесни приятели тук, много приятели.

Ловувал съм на много места в Бъл­гария и преживяването, което имаш,

докато си сред гората е такова, че докосва сърцето ви. Смятам, че е жал­ко, че хора от различни страни и кул­тури стават свидетели как този дух на общуване с дивата природа ни на­пуска и това е трагично. Но, от друга страна, забелязваме, че нещата се по­добряват, немалко хора и семейства предпочитат дивата природа за от­дих дори през уикенда.

Мисля, че разбирате защо се чувствам щастлив в България, въ­преки че не е толкова близо до Фран­ция, където живея, и защо обичам да идвам тук. През последните 4–5 го­дини идвам по 2–3 пъти в годината. Чувствам българските си приятели много близки.“