В ЛТУ обсъдиха концепцията за развитие на ловното стопанство

Концепцията за развитие на ловното стопанство, създадена от авторски колектив в състав доц. д-р Христо Михайлов, проф. дсн. Нино Нинов и гл. ас. д-р Стоян Стоянов бе обсъдена на 6 октомври в аулата на Лесотехническия университет.  Работната среща на представители на заинтересованите страни от област София се проведе по инициатива на директора на РДГ-София инж. Стоян Тошев. В професионалния разговор за бъдещето на българския лов взеха участие двама от авторите на концепцията – доц. д-р Христо Михайлов и  проф. дсн. Нино Нинов. Присъстваха  председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев, Ромил Лачев от БЛРС, представители на ловно–рибарски сдружения, които попадат в обхвата на РДГ-София, и експерти от ИАГ.

За основните моменти от концепцията, възложена от министъра на земеделието, храните и горите, говори доц. д-р Михайлов. Той приветства инициативата на РДГ-София и изказа увереност, че като изразители на държавната политика структурите на ИАГ ще организират още такива срещи. Доц. Михайлов припомни, че концепцията е отворена за дискусия за първи път преди три месеца, защото е важно да се избистри най-точното предложение за това в каква посока трябва да се върви занапред в българското ловно стопанство. Крайната цел е  в България да има дивеч и лов.

„Концепцията трябва да даде отговор на въпроса какво да се прави в средносрочен и дългосрочен план. И ако ловната общност каже, че има хляб в тази концепция, малки работни групи от 3-4 експерти могат да разработят отговори на въпросите как тези принципи ще се прилагат в перспектива” , поясни доц. Михайлов преди да премине по същество към предложенията. Той се спря набързо на мерките, които в съседна Сърбия държавата е въвела като е забранила  лова на пъдпъдък, яребица и горски бекас и с още 3 години е удължила забраната за лов на гургулица. Завеждащият катедра „Ловно стопанство” в Лесотехническия университет подчерта още необходимостта от продължаващо обучение на кадрите в ловното стопанство. От името на авторския колектив Михайлов се обяви за ускорено въвеждане на електронна система, която да регистрира издадените разрешителни за лов и отстреляния по време на лов дивеч. Той посочи, че в концепцията е залегнало създаването на Национална служба по лова и обясни, че това цели да  вдигне нивото на решаване на проблемите, свързани с лова. Предвижда се постигането на договорни отношения със собствениците на територии, така че да е ясно разписано, че там има и дивеч. Иначе ловните сдружения са обречени да фалират след съдебни решения по искове за щети, които дивечът нанася на земеделските стопанства. Доц. Михайлов посочи конкретни примери с иск от 200 хил. лв. към ЛРС–Попово и от 30 хил. лв. към ЛРС – Кюстендил.

Най-сериозни дискусии предизвика предложението с цел по-доброто стопанисване на дивеча ловно-стопанските райони да се уедрят на ниво община, така че в една община да няма повече от едно ловно-рибарско сдружение. Ползата ще е двустранна – така на сдруженията, като юридически лица държавата ще може да прехвърля функции по стопанисването на дивеча, а сдружението да стане водещо и силно, обясни доц. Михайлов.

Председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев се обяви за промяната ловностопанският район да стане ловностопански район на сдружението с аргумента, че дружинката няма експертизата да прилага достиженията на ловностопанската наука в полза на дивеча. Той изрази и силното си притеснение по отношение на това как ще се постигне договореността между собственици и ползватели на територии и лицата, стопанисващи дивеча. „Този проблем все повече набира скорост. От една страна са щетите, които дивечът нанася, но от друга страна в правен вакуум остават щетите, които земеделските дейности нанасят на дивеча към настоящия момент. ЗЛОД по никакъв начин не решава тези взаимоотношения”, съгласи се инж. Василев.

Той изрази надежда, че в следващата обща селскостопанска политика, която трябва да бъде разработена до края на 2021 година и да започне да функционира от следващата 2022 година,  ще се постигне консенсус и ще бъдат заложени много по-зелени мерки.  „Те трябва да стимулират, а не да санкционират земеделските производители, да прилагат законосъобразните практики  в полза на дивеча”, категоричен бе председателят на НЛРС – СЛРБ.

Инж. Василев постави и въпроса за ролята на обществените обединения и структури на национално ниво за бъдещата ловна политика на страната и начинът на нейното прилагане. ,,Когато има едно национално сдружение, обединяващо огромен брой от членската маса, а ние обединяваме 80% от ловците в страната, принципът е да бъдем припознати като партньор с конкретни функции по закон”, аргументира се той.

Категоричното си несъгласие с промяната ловностопанските райони в една община да е само един и той да е ловностопански район на единственото ловно-рибарско сдружение на територията на тази община и с обединяването на всички ловци в единна национална организация, обяви представителят на БЛРС  Ромил Лачев, като се позова на Конституцията на Република България.

Контрира го проф. Нинов, който обяви, че правото на лов не е общо конституционно право, а специално право, за което има специален закон, уреждащ по какъв начин то може да се упражнява, включително управлението, организацията и структурите.

По отношение на предложените в концепцията за управление на ловното стопанство  промени той каза, че са в полза на дивеча и определи като катастрофално сегашното състояние на популациите му. „Дайте да направим така, че в нашите територии, в които ни е поверено да стопанисваме, да има дивеч”, призова проф. Нинов. Той призна, че обучението е спряло – липсват годишните обучителни курсове за специалистите, които работят в ловните стопанства и се обяви категорично за това в бъдеще да не може да има повече от една национална ловна организация.

Специалистът по лова в ЛРС-Годеч Радослав Димитров адмирира предложението на територията на една община да има само един ловностопански район. Той обяви мярката за напълно нормална и се аргументира с факта, че не трябва една дружинка да членува в сдружение, което е на 200 км. от собствената й територия, защото се губи контрол, освен, че е невъзможно да се стопанисва дивеч.

Доц. Михайлов призова да се прави разлика между ловностопански район и ловен район, но обеща да прецизира текстовете в концепцията така, че тази разлика да е разпознаваема и да не буди тревога по отношение начина на ловуване и традициите в българския лов на ниво ловна дружина.

По думите на Михайлов приемането на концепцията за бъдещето на ловното стопанство в България е само първият етап от работата. Втората фаза на дейността предвижда в рамките на 6 месеца работни групи да изработят стратегия по какъв начин да бъдат постигнати целите, заложени в концепцията. Заключителната трета стъпка е до края на 2022 г. да се изработи нов закон за лова и опазване на дивеча, с помощта на който на практика да се даде законова възможност да се реализират целите на концепцията.

Посетете нашата Фейсбук страница https://www.facebook.com/lovIribolovBulgaria/