Кучето в началото на ловния сезон

От списание „Лов и риболов” – бр. 9/2020 г

Любомир Катронски е известен кинолог и ловец от 37 години. Председател на дру­жината в с. Брест към ЛРС „Стрелец^’’-Гулянци. Национален съдия в състезанията за ловци и кучета, работещи със стойка, по правилата на турнирите „Св. Хуберт” и в състезанията за ловни кучета в гатер. Национален съдия и към Българска републиканска федерация за кинология за седма група – екстериор и работни изпитания. Има собствен развъдник за англий­ски пойнтери.

Започва ловния сезон на пернат дивеч. Всеизвестен факт e, че в него основна роля за успеха има кучето-птичар.

Ако нямаме под ръка добре обучен помощник, птичият лов рядко е резулта­тен. Пък и какво е той без удоволствието от онази гледка, в която кучето е заста­нало в стойка като статуя, изваяна от най-добрия скулптор, и приближаващият към него ловец в очакване да стреля по дивеча, който всеки миг ще излети. За да се случи всичко това обаче, ловният ни по­мощник трябва не само да е добре обучен, но и задължително да се намира в работна кондиция.

През месеците, в които кучето не е лову­вало, то по един или друг начин е излязло от формата, в която е било в предишния ловен сезон.

КАЧИЛО Е НЯКОЙ ДРУГ КИЛОГРАМ, МУСКУЛИТЕ СА ПО-ОТПУСНАТИ, a и желанието му за активна работа е по-малко. Състоянието е нормално и се наблюдаба при много от кучетата. Тук идва ролята на ловеца да умее да вкара по най-правилния начин помощника си в т.нар. работна кондиция.

Какво означава това? Разбира се, най-правилно е да се работи с кучето и във времето извън ловния сезон. Ежедневни разходки и обучение в тези дълги месеци ще поддържат нашия другар в желаната спортна форма. Далеч не всички ловци обаче имат тази възможност. Затова е необходимо да се под­хожда по-внимателно към кучета, които излизат неподготвени и в недобра работна форма.

ПЪРВИТЕ ИЗЛЕТИ ТРЯБВА ДА СА ПО-КРАТКИ

и по възможност да се провеждат рано сутрин по хладина. Със затопляне на температурата през деня ловът следва да се прекратява. Често наблюдаваме кучета, неизвеждани с месеци на разходка и пуснати направо на лов, много бързо да се изморяват, да нараняват лапите си и да спират да работят. Освен това те трудно се възстановяват после и сякаш не са онези наши помощници, които сме свикнали да бъдат. Задължително е да им се подсигуряват чести почивки и прясна вода за пиене.

Особено трябва да се внимава с младите кучета. При тях обучението не е завършено докрай. Пълни са с енергия, но имат неулегнал все още характер, желание за игра и т.н. Всичко това са предпоставки кучето да стане неконтролируемо на полето. Когато видим, че ловният ни помощник се втурва след всяко хвръкнало птиче, постоянно търси другите кучета да си играе, не се подчинява на нашите команди, то тогава трябва да спрем лова. Необходимо е да се отделим сами в другия край на полето, да успокоим кучето и да започнем да настояваме да прави това, което искаме от него, а именно – правилно изпълнение на командите ни.

Практиката показва, че доста ловци не обръ­щат внимание на тези сигнали и

ОСТАВЯТ КУЧЕТО ДА СИ СВОЕВОЛНИЧИ, ОЧАКВАЙКИ С ВРЕМЕТО ДА СЕ ОПРАВИ.

Но такива кучета започват да се стремят към водачество и рано или късно ще го по­стигнат. За тях ловецът ще бъде част от глутницата, а не нейният водач, какъвто е правилно да бъде. Ловът с такова куче зана­пред ще бъде не удоволствие, а едно постоянно разочарование.

Трябва да отбележим, че специфичното в работата на птичаря е т.нар. стойка – поло­жение, при което кучето е застанало непод­вижно и ни показва къде е дивечът. Това е вродено качество и е характерно само за кучетата-птичари. Няма как с обучение да накараш куче да прави стойка, ако не му е вродено. Но с неправилно обучение може да развалим стойката. Добре е тези неща да се знаят и да се имат предвид както по време на обучението, така и по време на лов.

Когато нашият птичар намери дивеча и застане на стойка, трябва да тръгнем към него бавно и спокойно. Всяко едно тичане ще го провокира и той ще атакува дивеча. Не би­ва и да се стреля по случайно летящи птици. Важно е кучето

ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ВАС ВИ ИНТЕРЕСУВА САМО ДИВЕЧЪТ, ПОКАЗАН СЪС СТОЙКА.

Апортът е другото важно действие, което нашият ловен другар трябва да умее. Преди да излезе на лов, всички елементи от упраж­нението „Апорт“ следва да са усвоени и да се изпълняват безотказно. И тук трябва да се внимава с младите и по-неопитни живот­ни. Наблюдават се случаи, когато, вземайки падналата птица, едни кучета я предъвкват, други искат да я задържат за себе си и не идват веднага при ловеца. Не бива да оста­вяме кучето да решава какво да прави. На момента водачът трябва да се намеси и да изиска правилното изпълнение на упражне­нието.

Послушанието и доверието са много важни фак­тори за добрата работа на нашия другар. Само куче, което е послушно, изпълнява командите и ни вярва, може да бъде добър ловен помощник. Колкото и добри вродени качества да има дадено куче, колкото и добре да е обучено, няма ли я онази спойка между него и ловеца, разочарованието много скоро ще дойде. Докато кучето навлезе в ловния сезон са необходими търпение и време. При едни това се случва по-бързо, при други се иска по­вече време. Понякога става с по-малко труд, друг път с повече нерви. За да се случат нещата по начина, по който ние искаме, трябва да спазваме следното правило: Бързай бавно!

Любомир Катронски
Снимки: Авторът

.

Броят на списанието можете да закупите – тук