Доц. д-р Деян Стратев: БАБХ и НЛРС-СЛРБ имат обща кауза – опазване на дивеча и здравето на ловците

АЧС, синият език и птичият грип са тежки заболявания със сериозни загуби, които засегнаха не само стопаните на ферми, но и ловците, които се грижат за дивеча. Да, но за първите имаше помощ и компенсации от държавата, а за вторите – само заповеди и указания за изпълнение. В тази връзка са и въпроси­те, отправени към доц. д-р Деян Стратев, изпълнителен директор на Българ­ска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

– Доц. Стратев, справи ли се България с африканската чума по свинете? Какви грешки бяха допуснати?

– Работата на БАБХ по проблема със забо­ляването африканска чума по свинете (АЧС) започва години, преди то да се констатира в Република България. Към днешна дата (18.06.2021 г.) последното констатирано ог­нище при домашни свине е преди повече от 8 месеца (началото на м. октомври 2020 г.), което е добра атестация, че прилаганите до момента мерки и действия сработват положи­телно. За да се гарантира биосигурността във фермите, предстои изготвяне на анализ от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) за недопускане на разпрос­транението на заболяването АЧС, като в него ще бъдат определени и критичните точки. Ще продължат да се вземат превантивни мерки за предотвратяване на разпространението на АЧС чрез още по-засилен контрол върху фермите тип „лично стопанство“ (т.нар. заден двор), както и върху популацията на дивата свиня, където ситуацията остава тежка – об­хваната е почти цялата страна. Борбата със заболяването АЧС сред дивата популация е труден и бавен процес, в който участват мно­го институции, в т.ч. държавни и местни, и разбира се, ловните съюзи и самите ловци.

Доц. д-р Деян Стратев e новият изпълнителен директор на БАБХ

– За последните 3 години ЕК възстанови над 40 млн. лв. на България, изразход­вани за борба с АЧС. Тези средства бяха разходвани предимно за компенсации на собственици на свинеферми, а до стопа­ните на диви свине се разходваха под 1%. На държавните ловни и горски стопанства бяха преведени около 392 хил. лв., дока­то на ловно-рибарските сдружения, които стопанисват най-голям процент от този вид дивеч, не беше преведено почти нищо. Смятате ли, че средствата се разходваха справедливо? И какви са възможностите за корекция?

– Искам да подчертая, че средствата, изпла­тени на засегнатите свиневъдни стопанства, не бяха субсидии или друг вид подпомага­не за отглеждането на домашни животни (свине). Това бяха средства за компенсира­не на направените разходи по ликвидиране на огнища на остри заразни заболявания по животните. Тези средства се изплащат по утвърдена методология, на база на пълна, подробна и ясна документация, базирана на реалните пазарни цени. В борбата със заболяването ловци получават възнагражде­ния както за отстреляни, така и за намерени мъртви диви свине, за които са уведомени компетентните и контролните органи, съглас­но заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Стойността на финансовия стимул се определя също със заповед на ми­нистъра.

– Според Вас държавата трябва ли да фи­нансира мерките за борба с АЧС, които ло­вците са длъжни да изпълняват съгласно заповедите на министъра – изграждането на ямите за СЖП, площадките за първична обработка на дивеча, хладилните камери за съхраняване на отстреляните диви сви­не до излизане на резултатите, дезифек­тантите и др.?

• Обезвреждане на СЖП, определянето на площадки и места за първична обработка на дивеча, наличието на хладилни съоръжения за съхранение на добитото месо и други са част от добрите ловни практики, възприети преди установяването на АЧС в България и независимо дали говорим за обработка на потенциално заразени с вируса трупове. Не е допустимо да се изхвърлят в природата части от трупове на животни (СЖП). Нека да напомня, че спазването на добрите хигиенни практики при добива на месото от отстреля­ните животни по време на лов е ключово за опазване на здравето на ловците и членове­те на техните семейства от заболявания при консумацията на месото. Изследването на добитото месо за отхвърляне на заразяване с трихинелоза и АЧС е задължително, а също така и гарантира безопасността на тази хра­на.

НЛРС-СЛРБ представи официално кон­кретни искания на ловците, свързани със заповедите и указанията на МЗХГ и БАБХ и във връзка със сериозността на заболя­ванията и последствията от тях. Ще има ли промяна?

• Към днешна дата исканията на НЛРС- СЛРБ не са отправени към БАБХ. Всяко от тях, което е в компетенцията на контролния орган, ще бъде разгледано и ще бъдат обсъ­дени възможностите за реализирането им.

Наблюденията са, че запасът на дива­та свиня, като основен вид дивеч у нас и като важно звено в екосистемите и храни­телната верига в тях, бележи силен спад като цяло, а в някои области на страната почти не се среща. Тревогата на ловците е, че въпреки усилията, положени от тях до този момент, същите са недостатъчни, за да се справят със заболяването. Те се чувстват сами в тази борба, а има и утеж­няващи фактори, като понякога недобрата организация по предаване и приемане на пробите за АЧС и трихинелоза и получа­ването на обратна връзка с резултати от изпитванията и др. Как ще се процедира с вече запълнените ями за СЖП? Какво ще предприеме Агенцията по тези казуси?

• БАБХ е осигурила лабораторен капаци­тет за тестване на всички подадени проби за АЧС и трихинелоза. През изминалия ловен сезон са изпитани всички постъпили годни за изследване проби и няма постъпили сигнали за забавяне в излизането на резултатите. Изпращането на пробите е задължение на ловците, но за да се улесни и ускори проце­сът, БАБХ разработи и предостави за без­платно използване от тях мобилно приложе­ние – „Модул Лов“. Приложението облекчи и оптимизира процеса за изпращане на проби, а също така и получаването на резултатите от изпитването. БАБХ изготви унифициран комплект за вземане на проби, който ловците могат да си закупят на минимална стойност (около 1 лв.), с цел да се стимулира тества­нето на добитото месо и да се гарантира без­опасността му.

Националната ловно-рибарска органи­зация винаги е била коректен партньор на държавата, респективно и на БАБХ като държавен орган, как виждате по-нататъш­ното сътрудничество с нея?

– БАБХ поддържа тясно сътрудничество и работи активно с НЛРС-СЛРБ по отноше­ние заболяванията по животните (вкл. АЧС) и отражението им в дивата популация. Това сътрудничество и резултатите от него са ползотворни както за държавата, така и за обществото. Каузата по опазване на дивеча и здравето на ловците и техните семейства е обща, надявам се, да остане така и занапред.

– Още преди две години се заговори, че е стартирало разработването на ваксина за АЧС. На какъв етап е този процес, ще има ли въобще ваксина и кога да я очакваме?

• На този етап няма данни за изготвен про­тотип на ваксина, който да е дал обещаващи резултати нито в България, нито в други стра­ни.

По отношение на синия език планира­те ли да осъществите мониторинг върху разпространението му в страната, съот­ветно да се предприемат мерки за борба с векторите, преносители в потенциалните огнища. И ако да, как точно ще бъде осъ­ществено това?

• БАБХ извършва постоянен надзор за на­личие на екзотични заболявания по живот­ните в страната ни, сред които е и синият език. Изпълнява се програма за контрол и надзор на болестта чрез ваксинация от 2014 г. насам. През миналата година, както и през 2021 г. ваксинацията също се изпълнява, а заболяването не е констатирано при домаш­ни преживни животни в България. През 2020 г. то беше широко разпространено в Гърция и Северна Македония, поради което БАБХ съвместно с Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) засилиха надзора при диви преживни животни за откриване на циркулация на виру­са на син език сред популацията. В случай че и през тази година се установи подобно раз­витие в съседните страни, компетентният ор­ган е в готовност за бърза реакция. За целта добрите контакти и тясното сътрудничество както с ловците, така и с другите държавни институции са с ключово значение, особено по отношение на оперативния и бърз отговор на появила се заплаха от заболяване по жи­вотните.

Павлина Павлова

Посетете нашата Фейсбук страница