За добрите стопани мъртъв сезон няма

 Времето между два активни ловни сезона никак не е малко. За това как ще се оползот­ворят тези осем месеца, които ще се окажат, може би, решаващи с какъв дивечов запас разполагаме, кои видове ще са преобла­даващи, в каква физическа и здравословна кондиция се намират и дали сме направили най-доброто за тези показатели. Сигурно не са малко колегите ловци, за които това време е просто една дълга и скучна пауза, лишена от ловни емоции и преживелици. Това е по­требителска философия, която се изповядва от хора, наричани на много места месари. Ис­тинските стопани ще се познаят точно през този сезон, а не когато отстрелят през есен­та няколко диви свине и гордо се изпъчат за триумфална фотосесия. През пролетта и ля­тото има какво да се свърши, но за това са нужни инициативни председатели и ръково­дители на ловни дружини и групи. Това, кое­то се отчита и планира на общите събрания, не бива да е плод на нагласена статистика и документация, а да се реализира на практика и отговорността да не ляга само на няколко от активните и дисциплинираните ловци, а на цялата дружинка.

Първата от тези най-важни задачи по принцип в този сезон се изпъл­нява навреме и качествено – засяването на дивечовите ниви. Не по-малко отговорно е тяхното опазване от безсто­панствени домашни животни, което е свързано с огражда­не, информативни табели, предупредителни разговори с животновъди, на някои места и с видеоконтрол. Само така това, което е засято за диве­ча, трябва реално да се полз­ва само от него. Сега е време­то, нужно за извършване на текущ ремонт на различните видове хранилки, почистване и заздравяване на калищата, зареждането на солищата. Впрочем масово и на много места ролята и ползата от солта се подценява, а това е един от важните фактори за добро физическо състояние на дивеча и неговото възпро­изводство.

Сега е и времето, кога­то ловните хижи, заслони и навеси могат да се укрепят, ремонтират, възстановят и преоборудват. Истинско удо­волствие е да се видят на страниците на ловните ни издания добре направени и поддържани ловни хижи. Те са великолепна възможност да се ползват не само по вре­ме на активния ловен сезон, но и през пролетта и лятото за краткотраен отдих и на ловците, и на тяхните семей­ства. Без претенции за ориги­налност подновявам идеята за регламентиран конкурс за най-добра, красива и функ­ционална ловна хижа на те­риторията на цялата страна, като предложенията за учас­тие /снимките/ да се публику­ват на страниците на сп. „Лов и риболов“ и в. „Наслука“.

Ловът навсякъде стана пре­обладаващо моторизиран и в този смисъл поддръжката и укрепването на горските пътища е задача на ловните дружинки на територията на съответните ловни полета. Там, където има възможност за съвместни инициативи в тази посока с местните горски стопанства, ще бъде от до­пълнителна полза. Редовните засушавания през летните месеци са сериозен проблем за всички видове дивеч, което е и причина за тяхната сезон­на миграция. Затова трябва да се погрижим и за влажните зони – да се почистят, разши­рят, оформят като изворчета и водопои. В ловните полета има трайно установени огне­ви пусии, при които дивеча традиционно предпочита да минава. На тези места нор­мално израстват нови лето­расти, трънаци и нискостеб­лени храсти, които пречат на видимостта и влошават усло­вията за сполучлив изстрел. Тяхното почистване не би от­нело много време, но ползата ще усетят всички.

Дивечовите ниви 2 – Сей, ловецо, сега му е времето

Сигурно има още много неща, които могат да се на­правят през пролетно-летния сезон. Въпросът опира не само до администриране, но и до организация, лична ини­циативност, отговорност, дис­циплина и участие на цялата ловна общност.

Посетете нашата Фейсбук страница