Дивечовите ниви – Сей, ловецо, сега му е времето

 Темата за дивечовите ниви е много важна и не от днес и вчера. Хранител­ната среда за всички видове дивеч е фактор номер едно, за да имаме богат и разнообразен животински свят. А в този контекст отношението към диве­човите ниви може да бъде само едно – колкото повече, толкова по-добре. Мисля, че разбирането го има, остава реализацията.

Общото впечатление от проучването на тази задача в някои от ловните сдруже­ния на територията на Бла­гоевградска област е, че са единодушни по темата. Има някои условности, които имат отношение към реалната полза от засяването на ди­вечови ниви и последващия ефект за дивечовото при­съствие и разнообразие. По този въпрос записах мнения­та на неколцина ловци, пред­седатели на дружинки и лов­ни специалисти от региона.

ЛРС-Кюстендил – Разселиха 280 яребици

Петър Демиревски, пред­седател на ЛРД „Хърсово“ към благоевградското ЛРС „Сокол 1911“: „Трите ловни групи на дружинката ни по традиция имат категорично позитивно отношение към този ангажимент. Фактите сами говорят – при планирани 22 дка тази година сме засели 105 дка основно с пшеница и овес. Площите с пшеница ги засяваме още през есента за пълна и ефективна вегетация на културите. Ловните полета на дружинката ни са от стра­ната на Рила и в тази част няма масиви на зърнопроиз­водители и затова нуждата от дивечови ниви е належа­ща. Проблемът произтича от домашни животни – говеда и коне – пуснати безконтролно да пашуват, където намерят. Не са редки случаите, когато някои стопани умишлено раз­рушават оградите на диве­човите ниви и по този начин съсипват засятото в тях.“

Йордан Филипов, пред­седател на ЛРД „Симитли“: „От дивечовите ниви има го­ляма полза, при условие че се стопанисват отговорно. Преди засяването площите се почистват от храсти и тръ­наци, а след засяването вед­нага се ограждат с дървена ограда и се предупреждават местните пастири за тяхното опазване. Ако не се опазят, целият труд и парите ни оти­ват на вятъра. Тази пролет е валежна и очакваме култури­те – пшеница и овес – 23 дка да се развият добре.“

Слави Благоев, ловец от ЛРС „Синаница“-Кресна: „Отскоро съм ловец и от до­сегашните наблюдения смя­там, че тази задача не бива да се администрира, макар че е залегнала в годишните програми, а всички ловци още преди да станат такива, трябва не само да одобряват тази дейност, а и да участват активно в нея. Поне в тези случаи да покажем уважение към по-възрастните ловци в дружинките.“

Инж.Светла Костадинова, специалист по лова в ЛРС „Сокол 1920“ – Сандански: „Най-сериозният проблем при засяването на планираните дивечови ниви произтича от факта, че на територията на нашите ловни полета броя на стадата със селскостопански животни – говеда, овце и кози – непрекъснато нараства и пропорционално щетите от тях се увеличават с всяка година. Част от тези живот­ни пашуват без пастири, а където ги има, не опазват засетите площи. Това обез­сърчава ловците и донякъде обезсмисля вложените труд и средства. Необходимо е на ниво управителни съвети на сдруженията съвместно с общинските служби по земе­делие да наложат ефективни мерки за контрол и санкции на нарушителите.“

Стефан Марков, предсе­дател на ЛРД „Лъки“ към ЛРС-Гоце Делчев: „Нашите площи за дивичови ниви са разположени в различни час­ти на планините Славянка и Южен Пирин. В ниските части вече са засети, но имаме и та­кива, където все още има сняг и затова изчакваме. Засява­ме 40 дка предимно с овес. Според мен ползата от овеса за нашите ловни полета е по-голяма. Освен това много разчитаме на плодни дръв­чета. Преди години имаше промишлени насаждения от сливи, ябълки и круши и сега, макар и изоставени, са голям резерв за храна на всички ви­дове дивеч. Проблем при нас е интензивният дърводобив в района, а заради трафика от всякаква техника и дейности дивите животни мигрират, не­малка част от тях и в съседна Гърция.“­

Кузман ПЕТРОВ