In memoriam – Отиде си ловецът и художник Ганчо Карабаджаков

Когато Ганчо Карабаджаков – ловец, художник с повече от 60 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, замест­ник-министър на културата в правителството на НДСВ, заместник-кмет на община Велико Търново – почина, ня­маше начин да не си спомня срещите с него, най-вече она­зи в кабинета му в сградата на общината. Той разказваше с увлечение и малко притес­нение не само за лова, но и за професията си. Неговите приятели и почитатели на изкуството му го наричаха Карабаджо – колко удобно фамилията му пасваше на името на прочутия италиан­ски художник от Ренесанса Караваджо. А ловът? Ганчо Карабаджаков наследява страстта да ловува от баща си. Завършва курса за под­готовка на бъдещи ловци във Велико Търново през 2002 г. и оттогава членува само в дру­жината в с. Арбанаси.

„Хубаво нещо е ловът, но в никакъв случай не трябва да бъде само начин за до­биване на месо – казваше той. – Без да съм истински пацифист си мисля, че е по- добре човек да изгуби един ден в гората с пушката на рамо, отколкото да си поста­ви задачата непременно да се върне вкъщи с месо, как­вото има и в магазините. Аз съм против използването на модерно ловно оръжие, кое­то не дава никакъв шанс на дивеча – това не е коректно спрямо природата. Затова се радвам, че в ловците от моята дружина има нрав­ственост, без такава стръв за месо на всяка цена.” Както сам обясняваше, не беше и такъв ловец, който може да се похвали с кой знае какви ловни подвизи. Но пък не пропускаше ловен излет, като изключим последните няколко години – заради за­боляването си, макар че не прекъсна членството си в търновското ловно сдруже­ние. Най-голямата му слука е в землището на великотър­новското село Емен, където отишъл, поканен от тамош­ната дружина. Това фактиче­ски бил първият му отстрел, при това не какъв да е – над 200 кг хубав глиган. Живот­ното било ранено по време на гонката и се паднало на Ганчо Карабаджаков да го отстреля. Наложило се да из­ползва 4-5 патрона за целта. Глиганът паднал отстрелян съвсем близо до него. Както ми обясни ловецът: „Добре, че падна, защото нямаше накъде да бягам, тъй като бях до една урва.” Той изва­дил глигите му, които били над 20 см, но станало така, че не успял да вземе медал за тях. Посъветвали го да ги натопи в перхидрол и той, нали не бил запознат с тази процедура, взел от аптеката по-силен. Поставени в него, глигите за един час така по­белели, че дори се сцепили по ръбовете. И, разбира се, трофеят бил унищожен на­пълно.

Като повечето ловци Ганчо Карабаджаков предпочиташе лова на диви свине, защо­то той учи на търпение, да изчакаш, да прецениш кога да стреляш. Но е ходил и за друг дивеч, например в Ям­болския край, откъдето е, за пъдпъдъци, зайци. Стрелял е и по патици – един никак не­лесен лов, защото се оказва, че тези птици летят по-висо­ко, отколкото трябва, за да бъдат уцелени, шеговито ми обясни по време на разгово­ра ни. Ловецът има и отстре­ляни хищници, за съжаление без вълк. „Когато се открие новият ловен сезон, кален­дарът на ловеца се смята от събота до събота, от ловен излет до ловен излет – раз­съждаваше за ловджийската психика Ганчо Карабаджаков. – Тръпна през цялата сед­мица в очакване по-скоро да дойде времето за лов. А под­готовката на снаряжението е не малка част от удоволстви­ето да ловуваш.”

Ганчо Карабаджаков ще остане в съзнанието на свои­те приятели по хоби от дру­жината в Арбанаси, с които толкова години ловува, ходи да зарежда хранилките, участва в таксацията, като дисциплиниран и коректен ловец. Ще го помнят и почи­тателите му, които харесват неговото изкуство.

Милка ДЕНЕВА

Посетете нашата Фейсбук страница