Разбиване на митовете за трофейния лов – ЧАСТ II (Нунавут, Канада)

Продължаме рубриката на сайта SLRB.BG с проблемите на индианците инуити от канадската територия Нунавут, където местната общност започва да изнемогва финансово, а и с изхранването си, след забраната на САЩ за внос на трофеи от полярна мечка.

Мит 2 – ЛОВЪТ НЯМА КАК ДА Е ОСНОВЕН ИЗТОЧНИК НА ПРЕПИТАНИЕ

Популацията на полярните мечки в света се изчислява на приблизително 26 000, разделени между 19 субпопулации. Недостатъчните данни през последните десетилетия не позволяват установяването на ясни тенденции в световната й полулация. Намаляването на местообитанията в ледените простори е основната заплаха за полярната мечка. Канадската територия Нунавут се обитава от 50-60% от белите мечки в света. Чрез трофеен лов се добиват няколкостотин полярни мечки годишно в Нунавут, а и за месо за препитание на местните общности.

Най-малко девет местни общности на Нунавут предлагат лов на трофейни мечки. Инуитите, например, имат конституционно защитени права съгласно споразуменията за отдаването на земя за съвместно управление на дивата природа. Повечето общности наброяват няколкостотин жители. Нивата на доходите обикновено са ниски, а равнището на безработица е много високо. Ползването на полярната мечка се осъществява чрез квоти, които се актуализират ежегодно чрез система за съвместно управление, която интегрира най-добрите научни практики и традиционни екологични знания. Членовете на всяка общност решават как да разпределят квотата между нуждата си от месо за прехрана и трофейния лов, който генерира финансови приходи. Общностите работят с ловните агенции, за да привлекат ловци, обикновено от Канада или САЩ. Всички ловци на трофейни животни са придружени по всяко време от инуитски водачи, като целият транспорт и лов се извършват по традиционния метод с кучешки впрягове.

В зависимост от продължителността на лова и други фактори, клиентите плащат между 20 000 и 50 000 долара на екипажите, от които приблизително половината, 10 000-25 000 долара, влизат като приходи в бюджета на северните общности. Почти всички такси, платени от ловеца, отиват за инуитския екип – водач и асистенти, за техните услуги и за поддръжка на оборудването, използвано през целия ловен излет. В съответствие с културата на споделяне между клановете на инуитското общество, членовете на общността признават, че същите тези хора са най-добрите доставчици на прясна храна. Например, в общността на река Клайд на остров Бафин всеки водач на излети за ловен туризъм с цел добиване на трофейни животни събира средно десет пъти повече храна, която споделя с членове на общността, отколкото е добита от ловци, които не са водачи.

Разбиване на митовете за трофейния лов – Част 1: Танзания

Приблизително 400–500 полярни мечки са били добивани годишно в Нунавут през 2000–2012 г. Позовавайки се на заплахата от загуба на местообитания поради глобалното затопляне, през 2008 г. САЩ посочиха полярната мечка като засташен вид и забраниха вноса на трофеи. Инуитските общности в Нунавут вече усещат въздействието на забраните за внос на трофеи от страна на САЩ върху прехраната си, тъй като ловците от тази стана са били абсолюто мнозинство. Делът на общата сума, генерирана от ловци, спада от средно 91% през 2003–2008 г. на 35% от 2008 до 2011 г. Използвайки около 15 000 долара от цената за отстрел на трофейна мечка за опазване на вида, това представлява намаление с почти 840 000 долара годишно  за тези цели, осъществяни от общностите в Нунавут.

Източник: IUCN