Разбиване на митовете за трофейния лов

През последните месеци в световен мащаб се води интензивен дебат относно забрани или ограничения за трофейния лов, често се правят необосновани изявления, които предполагат, че всеки трофеен лов заплашва опазването на дивите видове или води до намаляване на техните популации. По тази причина и тъй като много от фактите не са широко известни, в девет поредни статии ще изложим аргументирани примери, които  доказват, че трофейният лов носи множество положителни ползи за опазването на животинските видове и гарантира поминъка на местните общности, управляващи техните популации.

Очаквате всеки понеделник от седмицата поредната публикация в сайта SLRB.BG

ЧАСТ 1: Трофейният лов не е бракониерство, а начин за справяне с него.

В Танзания много анализатори изтъкнаха сериозни слабости в управлението на ловната дейност, изискваща дълбоки реформи. Сигнали бяха получени и за корупция при разпределението на приходите от трофейния лов, практики за неустойчиво ползване на дивечовите запаси и лошо прилагане на правните норми.

Танзания има приблизително 305 000 кв. км площ, заделена за развитие на дивечовите популации, управлявани като ловни райони (включително резервати за дивеч, зони за управление на дивата природа и други видове резервати). Поради факта, че някои ловни райони са свободни, площта, която в момента е наета за лов, се изчислява на 210 000 кв. км. Въз основа на анализ на официалните документи, предоставени от Агенцията за дивата природа на Танзания, ловът генерира по-голямата част от доходите, натрупани от тези земи, чрез различни такси (посочени в Правилата за опазване на дивата природа (виж таблицата).

Източник: * MNRT 2013; † Цифри, предоставени от “Tanzania Wildlife Division”

Приходите от лов представляват приблизително 16 277 373,00 щатски долара през 2014/2015 г. (80 долара/кв. км в арендата). Докато по-голямата част от тези приходи се връщат в държавната хазна, 25% се насочват към Танзанийския фонд за защита на дивата природа (TWPF), създаден със закон за извършване на дейности за защита и опазване на дивата природа. Според официалния уебсайт на TWPF тези приходи от лов генерират около три четвърти от финансирането му за посочените дейности. Ако тези приходи не бъдат заменени с алтернативни средства, разходите за борба с бракониерството и други належащи мениджърски дейности в тези земи ще намалеят рязко.

Евродепутати поискаха забрана на трофейния лов на застрашени видове

Приметър с резервата „Селоус” в Танзания, обявен за обект на ЮНЕСКО със световно културно наследство през 1982 г., е красноречив. През последното десетилетие на неговата територия е имало опустошителни нива на организирано бракониерство заради незаконната търговия със слонова кост, свързано със сериозни обвинения в корупция на най-високи държавни нива. Но схемата за финансовото обезпечаване на резервата „Селоус” (наскоро възстановена) предвижда реинвестиране на 50% от приходите, генерирани от трофеен лов в резервата, в природозащитни и антибракониерски дейности за защита на дивата природа там.

Бенсън Кибонде, главен надзирател в резервата от 1994–2008 г. и 2012–2015 г. и отговорен за за борбата с бракониерството, наскоро изрази сериозна загриженост относно ефекта от забраните за износ на трофеи от слонова кост върху усилията за справяне с бракониерството. Той вижда проблем в практическото участие на ловните дружества в дейности против бракониерство, а и защото 85 % от средствата за издръжка на резервата „Селоус” идват от лова. Ако такава голяма част от приходите е изчезне, регистрираният успех в борбата с бракониерството може да бъде застрашен сериозно.

Източик: IUCN