Коронавирусът увеличи и разнообрази замърсяването в морски води

Френска неправителствена организация алармира за драс­тично увеличаване на битови­те отпадъци по Лазурния бряг, който се почиства редовно от активисти на организация­та. Пандемията от COVID-19 принуди хората да вкарат в ежедневието си нетипични за досегашния живот аксесоари като предпазни маски, опаков­ки от дезинфектанти, ръкави­ци. Всичко това се прибавя към обичайните пластмасови чашки, чинийки, бутилки и кар­тината става още по-нелицеп­риятна.

Като се има предвид, че френските здравни служби поръчаха за задоволяване нуждите на населението 2 ми­лиарда предпазни маски, може да се предвидят последствията от безконтролното им изхвър­ляне. Впрочем, това се вижда и при други прилежащи страни и е ясно, че Средиземно море ще става все по-замърсено със специфичните битови отпадъ­ци, влезли във всекидневна употреба по време на панде­мията.

Но това море е само малка част от глобалния проблем на замърсяването на световните водни ресурси, предизвикано от всякаква човешка дейност. По изчисления на специалисти, всяка година в Световния оке­ан попадат около 13 милиона тона пластмасови отпадъци. Представяте ли си каква гран­диозна цифра е това! Следва­щият основен замърсител на Световния океан са изоставе­ните или потънали морски съо­ръжения – над 600 хиляди тона отпадъци от подобен тип се разграждат и отделят вредни съединения. Следват гумените отпадъци. В отделна графа пък трябва да поставим химическо­то замърсяване, което не се измерва с такива обеми, но пък нанася огромни щети, особено на животинския свят. В тази графа влизат производствени­те дейности и свързани с тях разливи, както и промишлени аварии или нерегламентирано изхвърлени отработени масла и горива.

Правят се някакви опити за почистване, но тази дейност е трудоемка, нерентабилна и засега човечеството не може да се справи с проблема, кой­то само си създава. В същото време пластмасите оказват все по-негативно влияние вър­ху живота на рибите и всякакви морски обитатели.