Велико Търново – Първи успехи в ЛРД-Леденик

Отрано се подготвиха ловците от ловно-рибарската дружина във вели­котърновското село Леденик за от­криването на ловния сезон. Вечерта в петък срещу събота прекараха във фургона, дълго се веселиха и мечта­еха как на другия ден ще стрелят по пъдпъдъци, гугутки, гривяци. Както обикновено Петър Табаков имаше за­дачата да подготви рибената чорба и основното ядене – свинско с кар­тофи. А за да са спокойни на другия ден, напръскаха мястото около фур­гона срещу комари. „Нашата дружи­на е единствената, която три дена открива новия ловен сезон,” къде на шега, къде на истина обясняваха на другия ден ловците.

Леденишките ловци тръг­наха рано сутринта с кучета­та и пушките. С тях беше и гост от Свищовския край, къ­дето забраниха лова заради появилите се случаи на АЧС. Всички бяха сигурни, че прелетен дивеч ще има, нали от дни слушаха да пеят пъдпъдъци. След лова оба­че се оплакаха, че предния ден механизаторите запо­чнали да дисковат нивите, а това е мор за тези птици. „Преди години имаше пове­че пъдпъдъци и отстрелва­хме по 60 на ловен излет. Сега също имаше много, но започна дисковането и птиците явно ще намалеят,” сподели Мирослав Михов, председател на дружина­та. Затова пък в големите слънчогледови площи с все още неприбрана реколта има много гургулици. Един ловец дори на шега се пох­вали, че гръмнал една точно в челото, между веждите.

Когато към обяд в събот­ния ден всички се събраха край фургона, равносметка­та беше, че слуката е добра. В землището на селото има и пъдпъдъци, и гургулици, и гривяци. Само да не е тази обработка на нивите след прибирането на реколта­та… Дано така да продължи и нататък, пожелаха си ло­вците. Дано да няма про­блеми и с АЧС – приказката често се връщаше към нея. Засега тук всичко е наред. По време на индивидуал­ния лов, в който участваха ловците с разрешително за подборен отстрел, Георги Алексиев повали голям гли­ган, някъде около 300 кг. За радост на цялата дружина пробите показаха, че жи­вотното не е заразено нито с африканска чума, нито с трихинелоза.

Милка ДЕНЕВА