Тунците крепят икономиката на редица морски страни

Видовото разнообразие в Световния океан е огромно, но малцина риби са удосто­ени с вниманието да имат признат от хората ден в тях­на чест. Тунците са огромно семейство с много видове и подвидове, пръснати из всички океани и отворени морета. Обитават обширни ареали и винаги са били цел на риболовните флотилии по света. Месото им е с отлични вкусови качества, поддава се на всякаква обработка и това е превърнало популярните риби в основен обект на про­мишлен риболов.

Именно в тяхна чест на Ге­нерална асамблея на ООН 2 май е определен за Световен ден на тунеца. Общо 99 дър­жави са подписали докумен­та, считайки за необходимо да се популяризира сред населението на Земята цен­ността на тази риба и значи­мостта й като важна суровина за рибопреработвателната промишленост. В този сми­съл от изключителна важност е и рационалното ползване на световните запаси. Защо­то времето на безконтролния и нерегламениран риболов приключва. Наложително е да се сложи ред и да се въве­дат строги правила и норми за да се съхрани популацията и за следващите поколения.

През последните години уловите в световен мащаб са около 7 милиона тона от всичките им 40 разновидно­сти тунци. От най-малките, ненадхвърлящи метър, до трофейни екземпляри по 4-5 метра и маса от половин тон и нагоре.

По данни от статистиче­ските архиви на ООН, в съ­временния свят повече от 80 държави по света се занима­ват с промишлен риболов на тунци. Хиляди специализи­рани кораби кръстосват оке­аните в преследването им. Особено търсени са в Тихия и Индийския океан, където популацията им е най-значи­ма. Има страни, на които ико­номиката е силно обвързана с риболова и това ги прави зависими от рибните запаси. Но е факт, че ценните риби намаляват – най-вече заради прекомерен улов, а и заради други фактори: промени в климата, замърсяване, сви­ване на естествените обита­ния.

Световната общественост е наясно с проблемите, свър­зани с изчерпване на природ­ните ресурси, включително и от морска среда. По отно­шение на тунците са взети мерки още от 1995 година. Налагани са някои ограни­чения в улова, обособени са защитени зони в Световния океан, стремително се раз­виват аквакултурите, базират се рибни ферми и в морета­та. Но е факт, че все още сме далеч от най-рационалното ползване на биоресурсите. Науката и новите технологии откриват възможности пред човечеството, дано не ги про­пилеем с бездействие или прекалено мудни действия и липса на международна съг­ласуваност.