Ловците от Райково се грижат за свети обители

В ловните територии на ЛРД-Райковo, член на ЛРС- Смолян, се намира манасти­рът „Св. Атанасий” в м. „Ва­радил”. Място свято, което се тачи и от населението, и от ловците, които стопанис­ват района. Легендата раз­казва, че всичко започва с един сън. Местонахождение­то на храма било посочено от баба Стояничка – свята старица, която живеела на Варадил и често сънувала св. Атанасий. Мястото не е било случайно. Още преди средата на 19 век е имало останки от параклис, заси­пан с пръст. На върха на мо­гилата се виждала вдлъбна­тина около метър, през която едва се съзирал дъсчен до­лап. През 1869 г. се събрали много хора от Райково и раз­копали могилата и открили параклис. Всички се изреди­ли да го целуват. Събрали и дарения. Направили постъп­ка за получаване на фер­ман – тогава задължително условие за възстановяване на храм. Основна фигура в този строеж е хаджи Мар­гарит. Точно него светецът посочил на баба Стоянич­ка като призван да изгради манастира. Хаджи Марга­рит добавил към събраните дарения от населението свои 4000 гроша и стоежът започнал. Работата вървя­ла бързо, защото самият той бил майстор-строител, предприемач с опит, прагма­тичен и добър организатор. Строило се поетапно, първо черквата, после оградата, изградени били и стаите от жилищната част благодаре­ние на труда и даренията на много хора. Накрая била по­строена трапезарията, т.нар. магерница с огнище. Мана­стирът се превърнал във внушителна сграда, духовно средище и известно място в Родопите. Хаджи Марга­рит продължавал да живее там и посрещал поклонници. Гощавал всеки посетител и правел всичко възможно да се почувства близо до Бога. Не обръщал внимание на апетитите към манастира от страна на гърци и гръко­мани, явление силно изра­зено в Родопите. Поверието разказва, че веднъж, когато хаджи Маргарит за една нощ отишъл до Райково, като се върнал в манастира, видял, че са откраднати иконите на черквата. Кражбата го вбе­сила. Ядосан хукнал навън, седнал на ливадата и се раз­викал: „Сега няма да остана тук, ще ида отново до Райко­во и след три дена, когато се върна, ако иконите не са на мястото си, ще извикам, че не признавам нито св. Ата­нас, нито Атанасица“. Икони­те били върнати. Хаджи Мар­гарит починал на 92 години, но неговото дело, сътворено от собствените му ръце и на съселяните му, било продъл­жено от неговите наследни­ци, а манастирът и сега се посещава, въпреки че не е действащ. Най-ревностен е д-р Асен Маргаритов от Рай­ково, който издаде и книга за манастира и достойни­те люде, дали своя дан за съхраняване на манастира, а сред тях са и райковските ловци.

Ловците от Райково се грижат и за друг параклис в района – „Св. Спас”, за да се съхрани и запази той за ид­ните поколения.