Рибарството замира като занаят в световен мащаб

Рибари и до днес се опитват да си изкарват хляба с улов на риба по нашето море, но далеч не са толкова, колкото са били в миналото. Става все по-трудно да се изхранва семейството с рибарска лодка. Този древен занаят замира и тенденцията е в световен мащаб, не само у нас.

Отскоро природозащитната организация WWF поде европейска кампания под надслов „Риба и за в бъдеще“. Чрез нея се разяснява неразривната връзка между хората, океаните и рибата в тях. От WWF уточняват, че наред с намаляващите риби, може вече да се каже, че и рибарите са изчезващ вид. Особено тези с малките лодки и разчитащи предимно на крайбрежен улов. Сега промишлени добиви реализират основно големи траулери, които разполагат и с най-съвременни средства за локализиране на рибните пасажи. В кампанията на WWF ще се разяснява как и каква риба да се консумира, без това да вреди в пряка степен на живота в морската среда.

Учените твърдят, че след глобалните промени в климата, свръхуловът е втората най-сериозна заплаха за нарушаването на баланса в природата и тоталното обедняване на океаните откъм живот. Установено е, че една трета от рибите са подложени на свръхулов, а 60% са експлоатирани на максимален предел. С улов на риба и преработването й в света се занимават 800 милиона човека. В същото време 3 милиарда души от населението на Земята разчитат на рибата като на основна храна. Това е голяма част от населението на развиващите се страни, особено тези с достъп до море. И при тях риболовът е древен занаят, предаван от поколение на поколение.

Страните от Европейския съюз представляват най-големия пазар на риба и морски продукти. Доставки идват от целия свят, от развити и развиващи се страни, които разчитат на добри печалби, за да поддържат тази индустрия.

В резултат на всичко това, за последните 40 години рибните ресурси в Световния океан са намалели наполовина и тази тенденция, макар и с някои изключения, продължава.