ЛРС-Бяла Слатина чества 125-годишен юбилей

125-годишен юбилей от­беляза ЛРС-Бяла Слатина. Празникът бе уважен от Да­ниел Тошков, главен секре­тар на НЛРС-СЛРБ, инж. Бо­рислав Бечев, управител на фирма „Сокол – БЛРС“, Ради Радев, Иво Цветков, кмет на община Бяла Слатина, и всички живи бивши предсе­датели на сдружението. 
Тържеството се състоя в местността „Лесопарка“ в по­крайнините на Бяла Слатина, където под щедрите сенки на дърветата бяха разположени достатъчно тенти и маси, за да съберат всички желаещи да споделят мига – близо 600 гости, ловци, семейства и приятели. 
Официалната част започ­на с внасяне на знамената на местната организация. Отец Павел от църква „Света Параскева“ освети казаните с курбан чорбата. Последва празнично приветствие на председателя Димитър Ге­нов. След него думата взе кметът на града Иво Цветков, който всъщност е и зам.- председател на УС на ЛРС-Бяла Слатина. Той изненада организацията с много нужен за всички подарък – лазарен принтер, а секретарят на Националната организация Даниел Тошков, освен по­здравителен адрес от име­то на инж. Васил Василев, председател на УС на НЛРС- СЛРБ, връчи и оригинална статуетка. Приветствие към присъстващите поднесе и инж. Борислав Бечев, уп­равител на фирма „Сокол- БЛРС“. Той пък подари на местните дружинки 125-три­месечни фазани за разсел­ване в околността и книга „Ловът в България“, незабра­вим подарък от този ден. На оригинални подаръци по повод празника се радваха и бившите председатели на организацията – плакети, картини и ръчно рисувани керемиди на ловна тематика от местен художник – Марга­рита Петрова. На проведена­та киноложката екстериорна изложба дефилираха добри състезатели, за призьорите бяха осигурени награди – ме­дали , купи и храна. 
За доброто настроение се погрижиха два духови ор­кестри: от Велико Търново и атрактивна мъжка фолклор­на група от село Зверино, а популярният комик Весо Парцала разсмя с ловните си лакърдии всички. 
Летописът на ловната ор­ганизация в района започва в далечната 1893 г., когато десет ентусиасти от Бяла Слатина и близките села Габаре, Тлачене и Търнак основават Белослатинското ловно-рибарско дружество. За председател избират адвокат Марко Георгиев от Враца, практикуващ-рабо­тещ в малкия град. Той ог­лавява дружеството до 1915 г., като през този 22-годишен период се формират още 8 ловни дружинки в околност­та, а в 1933 г. техният брой е вече 18 с общо 253 члено­ве. Тогава за председател е избран съдия Димитър Гюл­гелиев от София, а за секре­тар – Стоян Ангелов от Бяла Слатина. През следващите години организационният и ловностопанският живот на дружеството е във възход благодарение на председа­теля, подкрепен от местната интелигенция и кметската уп­рава. За две години се създа­ват постоянен развъдник за фазани и яребици „Кленето“, ловните развъдници „Смрадликата“ и „Делниците-Бре­ша“ и дружествено ловище „Къчевото“. Организират се вечеринки и томболи в града, а средствата се използват за закупуване на дивеч и из­дръжка на фазанарията. 
С особен ръст в развитие­то на дружеството е белязан периодът 1944-1989 г., кога­то кметствата, ТКЗС, АПК и ръководството на завод „Пи­онер“ подпомагат осезаемо ловностопанските мероприя­тия за увеличаване запасите на фазан, заек, дива свиня и сърна. В състава на друже­ството са 21 дружини с около 450-500 членове. С помощта на Дано Данов, директор на „Пионер“, е изградена модер­на фазанария в село Бърка­чево, позволяваща разсел­ване на 6-7 хиляди фазана годишно. 
За жалост след 1989 г. фазанарията е ликвидира­на, поради реституция на земята и липса на средства за издръжка. Демократични­те промени благоприятстват за бракониерството, което добива застрашителни раз­мери и нанася огромни щети върху популацията на заека, ликвидирани са 80% от сър­ните, разселените фазани биват избити още преди да са се адаптирали. Пагубно влияние върху дивеча оказва и разораването на укритията и безконтролното използва­не на препарати и отрови за растителна защита. 
Въпреки всичко ръковод­ствата на сдруженията от 1989 г. насам полагат усилия за увеличаване на запасите на фазана.