Териториални и рибарски спорове в Адриатика

Години наред граничният Пирански залив в Адриатическо море е причина за спорове и претенции между Хърватия и Словения. И макар да са членове на Европейския съюз, тези страни сами не можаха да се разберат каква водна площ от залива на кого принадлежи. Стигна се до Арбитражния съд в Хага, който през лятото на миналата година постанови, че по-голямата площ (три четвърти) от толкова апетитния Пирански залив е словенска територия. Хърватите така и не признаха решението. Чувстват се ощетени и продължават да имат претенции за равна подялба.

С оглед на решението на висшите съдебни институции, словенските гранични власти често влизат в спорове с хърватски риболовни кораби. Стигна се и до официални заплахи за налагане на солидни санкции. Според словенското законодателство, на заловените чужди рибари ще бъдат налагани глоби в размер до 40 хиляди евро, а прегрешилите кораби и лодки ще бъдат незабавно експулсирани. При това, „под ножа“ попадат не само професионалните рибари, но и любители.

Хърватите пък се жалват от налаган словенски тормоз. И даже се позовават на други европейски разпоредби, според които 25 техни съда могат да ловят в спорните води и даже имали право да натрупат улов до 100 тона риба годишно.

Кой крив, кой прав в тези съседски спорове не е съвсем ясно на европейската общественост. Но е факт, че две страни членки на ЕС имат неуточнени взаимоотношения и териториални претенции с типичен балкански привкус, от които най-много страдат рибарите.