ЛОВЦИ ВЪЗРАЖДАТ ДУХОВНАТА ИСТОРИЯ В МАЛEШЕВСКАТА ПЛАНИНА

 Ако пътувате с кола по главен път Е-79 в посока Гърция, вдясно след Кресненското дефиле и река Струма ще видите мекитe възвишения на Малeшевията. Така местните тук наричат планината, отвъд която е и границата с Македония. Регион, в който някога е кипял бурен живот, а по склоновете, като зърна на сребърна огърлица са сгушени десетина села. Миграцията и социално-икономическите промени през последните 4-5 десетилeтия постепенно заличават някогашната им слава и очарование. Обезлюдяването на този красив регион e тотално и безпощадно. Измежду тези села най-будно и достолепно е Цапарево. Село с богата история и самобитна култура. Защо споменаваме него, ще стане ясно от разказа на Димитър Вълков – кмет на селото и председател на местната ловна дружинка.
“Два километра преди Цапарево, почти на билото на Малeшевската планина има старо оброчище – “Св. пророк Илия “. Само един изгнил дървен кръст и разхвърляни камъни наоколо указваха мястото на оброчището. И всичко потънало в тръни и бурени. Времето беше заличило почти всичко. На един ловен излет преди десетина години седим на това свято място и гузно гледаме разрухата и забравата. Тогава една идея като изстрел в смълчана гора събуди сетивата ни. Защо не възстановим това оброчище – ние ловците, които членуваме в дружинка Цапарево. Трябваше ми подкрепа за това предложение и веднага я получих от Георги Страшимиров, Никола Малчев, Николай Андреев и други ентусиасти. Така започнахме…”
В местната ловна дружинка членуват 56 ловци от различни селища на община Струмяни, Сандански и региона . Идеята получава подкрепата и одобрението на ЛРС-“Голак” и община Струмяни. С доброволни парични дарения, строителни материали и трудово участие се започва изграждането на нова постройка на мястото на старото оброчище. Всичко това се появява сякаш от нищото. Преди това е имало само тръни и …..спомени. И досега продължават подобренията, правят се допълнителни пристройки и удобства за посетители и гости. Седем метровият кръст се вижда отдалече, като духовен ориентир в тази гранична планина. Икона на “Свети Илия “е дарение от председателят на ловно сдружение “Голак” Румен Георгиев и от Любомир Вълков. Така оброчището започва да събира поклонници от целия регион. Всяка година на 20 юли ( Илинден ) тук пристигат 250-300 гости, за да запалят свещичка за здраве и упование в трудния живот. До параклиса ловците дострояват голям и удобен дървен навес, където се раздава курбан за здраве. Възпоменателна мраморна плоча удостоверява и възхвалява доброто и богоугодно дело на ловците, които върнаха към живот едно забравено място и една вековна традиция .
Потърсихме за коментар и един от ктиторите – Румен Георгиев, председател на ловното сдружение.
“Една чудесна и похвална инициатива. Ние, ловците, показахме и доказахме, чe милеем за духовната памет на миналото. Имаме твърдото намерение да продължим напред. След параклиса край Цапарево имаме готовност с проект и с нужната строителна документация да започнем изграждането на нов параклис на Спасов връх. Пак ловците ще помогнем да сътворим и това добро дело …”
Ловците от това крайгранично сдружение заслужават адмирации . Те доказаха, че ловния спорт без морални и духовни добродетели губи от красотата и магията си .