ЛРС „Грохотен“-Своге – Таксация, подхранване и много емоции в Стара планина

Юри ТОЧЕВ

Много пъти съм го заявявал, а съм и сигурен, че в България няма ловец и рибар, чието сърце да не трепне, щом чуе думата: „захранка“! Тази зима беше доста люта, да си го кажем направо – много продължителна и проклета. Въпреки това всички дружинки в страната поеха благородната инициатива да спасят дивеча в тези „кучи“ студове. Хвала вам, български ловци!

И тази година не пропуснах възможността да участвам в таксацията и традиционното подхранване, поканен от моите приятели от ЛРД „Огоя“ към ЛРС „Грохотен“ – Своге.

Подобно на витрина на емоционални чувства мога да окачествя действията на всяка дружина точно в дни като този. Ловците правят преглед на отминалия се­зон, очертават се новите цели и най-вече пред гру­пите стои първостепенната задача – зареждането на хранилките и обслужването на нуждите на дивеча. Да не забравяме, че сърните ско­ро ще започнат да раждат, а това си е дело на природа­та, но ловците приемат под­помагането на тази дейност като приоритетна и се води борба за всеки нов приплод.

Още щом пристигнахме в базата на дружината в м. „Двете реки“, председа­телят Николай Петков ме посреща с думите: „Най- сетне и добре дошъл! Нали знаеш, стари приятелю, че лошо време, люта ракия и луда жена за ловеца и ри­баря няма! Така, че да се захващаме за работа!“ При него са и двамата горски надзиратели за района – Калоян и Красимир, които също ще вземат участие в предвидените мероприятия, таксацията и захранването.

                                  ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВЕЧА

Всеки ловец ще си при­знае честно, че таксацията е нещо много сериозно. При тази дейност с ЛРД-Огоя винаги съм готов да изжи­вея приятни мигове в краси­вата и девствена природа в техния ловен район, чиято територия е 3950 ха.

Пролетта вече неумо­лимо настъпва, всичко се ражда за нов живот и сега е моментът да хвърлим се­риозни усилия в името на нуждите на дивеча. Пред­седателят Николай Петков разпределя ловците на гру­пи по четирима и всичките 28 човека поемат по набе­лязаните маршрути. Мен ме изпращат в групата на Георги Антов, Иван Иванов и горския надзирател Кра­симир Колев. Задачата ни е да заредим четири хранил­ки със сол и царевица.

След като заредихме пър­вата, се отправяме към м. „Арабая“ за втората – „Док­торската“ хранилка, и още неслезли от „УАЗ“-ката Ге­орги ни спира с решителен жест, като сочи напред в посока „Старата кошара“. Всички вперваме поглед на­там, а Краси горския вдига бинокъла. Две сърни бав­но и спокойно вървят, като отвреме навреме вдигат муцуни и душат наоколо. Четиримата не смеем да мръднем. Как да ви предам вълненията, които изпит­ваме в момента! Изведнъж сърните уплашено завъртат глави и с грациозни скокове се скриват в гората, а ние само въздъхнахме с облек­чение.

„Имаше смисъл от разкар­ването ми в големия сняг! – усмихна се Иван. – Щом се навъртат наоколо, значи им се е усладила солта! И тази година ще има берекет в района, да се родят повече сърненца е главната ни цел и отколешна моя мечта!“

Когато се прибрахме в ба­зата, председателят Нико­лай Петков и горският Колев попълниха таксационните листове, от които бяха из­ведени следните обобщени данни: 106 сърни на цялата ловна площ, 46 диви сви­не, 11 лисици, 11 язовеца, 2 чакала, 25 белки, 4 черни пора, 1 вълк.

                     В УСЛУГА НА ГОРСКИТЕ ОБИТАТЕЛИ

В подхранването взеха участие 28 ловци. Георги Антов донесе със своята „УАЗ“-ка 300 кг. сол и 450 кг. царевица, разпределена в чували. Председателят на дружината Николай Пе­тков разпредели ловците в осем групи по четири чове­ка всяка, които трябваше да обходят целия ловен район на дружината и да заредят хранилките, а тези които са били повредени от снега, евентуално и да се ремон­тират. Георги и Валери но­сят със себе си и моторни резачки, а председателят допълнително раздава пи­рони и тесли на групите, за да бъдат ползвани при не­обходимост.

В моята група – с Гошо Антов, младия ловец Иван Иванов и новоназначения горски надзирател Краси­мир Колев ни бе възложена нелеката задача да обслу­жим четири хранилки – в м. „Арабая“, „Докторската“, „Елите“ и „Ласкар“. А други­те групи поемат с джипове­те за „Момин дол“, „Говежди дол“ и „Кулата“, въобще се­риозна работа!

Докато Иван и Георги из­сипват зърното, ние с Краси закрепваме по една буца сол на чаталите. Тук до тази хранилка има и дивечова нива с картофи, но е „опос­кана“ от дивите свине, както и навес, за да се подслонят ловците при лошо време, а и да похапнат след излет.

Втората ни спирка е при „Докторската“ хранилка, къ­дето също всичко е изяде­но, но забележете – има и съвсем пресни следи и от ровещи свински зурли! Тре­тата спирка е „Елите“. Тук Иван се спуща сам в урвата и разхвърля нашироко чу­вал с царевица, докато Ге­орги му търкулва три буци сол, които младият ловец подпира да дънерите, защо­то е много стръмно и могат да отидат чак в реката, а то­гава язък ни за труда!

Последната спирка от набелязания маршрут е „Ласкар“. Тук вече оставяме „УАЗ“-ката и натоварени на гръб с чувалите, поемаме нагоре, а Красо носи и пе­тлитрова туба с отработено двигателно масло. Харак­терното за тази хранилка е, че на 100 м от нея има и голямо калище, а малко под него ловците редовно засяват и дивечова нива с картофи и земна ябълка. Зареждаме хранилката и Иван грабва тубата, за да я излее в калището. „Ех, само да го надушат, на мига ще доприпкат тук да се отърка­лят!“ – намигва ми той, дока­то аз правя няколко снимки.