Бибанът се лови на лед

Неколкократно през тази зима стана дума за хващани бибани по някои замръзнали язовири. Обикновено това става успоредно с улова на костури или бабушки, но се случва да показват и самостоятелни изяви. Първо рибари, пробвали на леда на „Веринско“, споменаха за тези наглед доста невзрачни рибки, после ги ловиха и на „Лобош“, и на „Бели Лом“, и на „Съединение“. Очевидно показват присъствие в различни региони на страната, а типично зимната обстановка не ги притеснява.

Що за риба е бибанът? Нека накратко се запознаем с него. Принадлежи към сем. Костурови и в по-далечното минало е бил познат само на дунавските въдичари. С времето обаче се е пренесъл по естествен път и се е заселил в някои от големите ни язовири. Може да се улови и през лятото, но тогава му е трудно да се пребори с конкуренцията на по-многобройните костури и слънчевки, окупирали повсеместно плитководието. Като че ли по-голям шанс има през зимата, при подледен риболов.

Все пак да уточним и друг аспект от визитката му. Става дума за обикновения бибан, който е най-разпространен. Но биолозите различават три вида, обитаващи Дунав. Другите два са високотел и ивичест. Храни се с всякакви дребни дънни организми, включително и с хайвера на ценните риби. Счита се за плевелен вид, а това до голяма степен предопределя неособено високото му реноме сред рибарите. В Дунав се хващат и по-едри бибани до 15-20 см, но по язовирите очевидно не може да порасне толкова и преобладават рибки от 10-12 см, които не надхвърлят 20-30 г.

Споменахме откъде дойдоха вести за хванати бибани тази зима, но със сигурност го има и в други големи язовири като „Ал. Стамболийски“, „Йовковци“, „Мандра“, „Овчарица“, Жребчево“. Вероятно е пренесен от птиците или заедно със зарибителен материал на някои ценни видове.

Факт е, че където се засели веднъж, популацията му се запазва, макар и да не е преобладаващ вид с оглед на голямата конкуренция за нишата в плитководието.

В брой 8 на „Рибар“ може да прочетете още подробности относно биологията и поведението на тази риба.