Йордан Христов, председател на ЛРД-Гъбене:

„Първото условие, за да съществува една дружин­ка, е дисциплината – казва Йордан Христов, предсе­дател на ЛРД-Гъбене към ЛРС-Габрово. – За да стане добър лов, е необходимо да има нужната атмосфе­ра. Всеки ловец трябва да уважава труда на колегата до себе си. Еднакви не мо­жем да бъдем – различни сме по физически, спортни и умствени възможности, но за да се случат нещата и да има разбиране, всички ние трябва да се уважаваме един друг – кой какъвто е. Освен дисциплина всеки от нас трябва да носи етика и ловна култура, отдаденост на лова. Доволен съм от всички в моята дружинка за проявяваната дисципли­на на ниво. Правим дис­циплиниран лов и никой не оспорва разпоредбите на ръководителя на лова, спазват се абсолютно всич­ки правила – обозначителни знаци на ловците, жилетки, шапки, ленти, пренасянето на оръжието по време на преходите между гонките, зареждането на оръжието с боеприпаси става, след като се застане на пусия, съхраняване на оръжието, докато отстреляният дивеч се обработва, както и през почивките между гонките. Тези неща се спазват безу­словно от всекиго. Разбира се, някои дали нарочно, или поради разсеяност нару­шават правилата, но съм убеден, че с времето те ще мобилизират отговорността си, както всички останали, и ще имаме абсолютен син­хрон в действията.

Имах притеснения зара­ди постоянното присъст­вие на чужди хора в нашия ловностопански район от дърводобивните фирми. Слава Богу, и с този про­блем се справяме. Лично аз предупреждавам тези хора – разбирам, че това им е работата, техният биз­нес и трябва да изпълняват задълженията си. Постиг­нахме разбирателство и те вече се съобразяват с ловностопанските съоръже­ния, пазят ги, не допускат, когато ползват животни за теглителна сила – коне или катъри, да ги разрушават. Надявам се, и занапред да продължим да имаме диа­лог и да се справяме с евен­туални проблеми.“

Йордан Христов държи на правилата. Само тогава той е сигурен, че нещата ще се случат, като подчертава го­лямата отговорност, която носи председателят на дру­жинката. Докато редовият ловец може да се интересу­ва само ще има ли лов, или не, вади пушката, излиза на лов, връща се, прибира пушката и за него ловът е приключил, то задължения­та на председателя заедно с ръководството на дружи­ната и ръководителите на лова започват след края на лова и затова отговорност­та, която носят, е много по- голяма. Според него, това разбиране понякога убягва дори от ловци с по 20 годи­ни стаж.

За да стане добър лов, трябва да е налице нужната атмосфера и условия.

„Ловът колкото е слука, толкова и наука – правил­ната стратегия води до ус­пех. Винаги съм разбирал и изпълнявал насоките, които са ми давали колегите и не­щата са се случвали. Всеки ловец е длъжен да плаща таксите и членския си внос, да носи, употребява и съх­ранява ловно оръжие до онзи момент, в който трябва да сме готови да помогнем на природата да възстано­ви популациите, дивечът да образува нови местообита­ния, като му се гарантира среда, в която той да се развива. Тогава ще имаме спокоен и приятен лов.

За мен дисциплината е най-важното нещо в лова. Тогава вероятността да станат грешки е малка. Ви­наги съм казвал, че ловът е спорт, в който нямаш право на грешка. Всяка грешка може да коства човешки живот и да промени живота на друг за секунди. Затова преди всеки лов подсещам гоначите да викат или да свирят, за да се обознача­ват къде са, защото прасе­тата може да се сринат в последния момент и линия­та на гоначите да се слее с линията за стрелба от пост­овете. Но, ако постът знае гоначът къде е, ще прецени да стреля, или не. Никога в еуфорията на адреналин не се произвеждат изстре­ли. Стреля се, когато човек е сигурен. Ако не е –сваля пушката, прасето заминава, но ще дойде друго.

С цел налагане на голяма доза етика по време на лов, в момента колеги създават клубове на гонача, които напълно подкрепям, както и това по места да бъдат изградени клубове на го­нача. Бях много доволен, когато ЛРС-Габрово стана домакин на една такава среща. Дойдоха хора, които са доайени в лова и обу­чението на ловни кучета, казаха много искрени и ва­жни неща, валидни за всеки ловец. Те много ясно под­чертаха разликата между смисления ловец и другия, който стреля, за да отнеме живота на животното и се сдобие с мръвка. Получи се дискусия около съдър­жанието на думата ловец, подчертана беше ролята му на стопанин на дивеча като човек, който отглежда и уважава животните и който се стреми да ги има. Оста­налите – те са тези, които само ползват дивеча, без да се интересуват от друго. Затова нека всеки от нас си даде сметка в коя категория е, ако иска да бъде уважа­ван като ловец.“