От в. “Наслука” – Африканската чума заплашва от север

Галина ГАНОВА

„Носете редовно проби за изследване от отстреляните диви пра­сета“, апелира началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна агенция по безопасност на храните за област Враца д-р Валентин Лилов. Призивът му е във връзка с реално надвисналата опасност от появата на африканска чума по свинете в България.

Ще дам пример – от една дружинка занесли в лабораторията четири проби за трихинелоза и само една при нас, за африканска чума! Какво им пречи да отрежат по малко бъбрек, далак, лимфни възли и кръв, да ги комплектуват и донесат?

И още нещо възмутител­но: В ЛРС-Враца се проведе среща, на която следваше да се дебатира надвиснала­та опасност и превантивните мерки. От единадесет пока­нени за участие, присъства­ха едва петима: ръководи­телят на сдружението инж. Стоян Стоянов, зам. дирек­торът на Държавно горско стопанство Враца – Илиян Каменов, представител на ДГС – Берковица, пред­ставител на сдружението в Мездра и аз! Отсъстваха ръководители на сдружения и специалисти по лова от най-важния в случая район – крайдунавския! Точно те не дойдоха, а опасността идва от север. Това за мен е край­но безотговорно!“

Притесненията на дълго­годишния шеф на отдела и председател на дружинката в село Девене са напълно основателни, защото зара­зата е констатирана в Мол­дова, на границата с Румъ­ния, и лесно може да бъде пренесена у нас през Дунав. Прасетата плуват и водното препятствие не би могло да ги спре. Особено в по-тесни­те участъци на реката, къде­то има големи острови, като този при Козлодуй. За това заболяване не е разработе­на ваксина и няма лечение. Африканската чума покосява не само дивите, но и домаш­ните прасета, а смъртността е почти 100 %. Заразените животни се умъртвяват, за­това е особено важно да не се допусне заразата в Бъл­гария.

„Призовавам ловците най-вече от крайдунавските региони да събират и преда­ват проби за изследване! Не трябва да допускаме заболя­ването у нас, защото афри­канската чума може да уни­щожи популацията на дивите прасета и свиневъдството в страната! – предупреждава д-р Лилов – От района на Козлодуй има представени само две проби от диво пра­се, дори не съм убеден, че са от две различни прасета. Изключително малко са про­бите от Оряхово и Бяла Сла­тина, най-много са донесени от Враца и Мездра, които не са непосредствено до река­та… Колегите ловци се хва­лят с добра слука, кой колко отстрела имал, а пробите за изследване от убития дивеч са далеч по-малко! На всички дружинки са раздадени чаш­ки и вакутейнери за кръвни проби и вътрешни органи, но няма кой да ги донесе! За свое оправдание измислят какви ли не глупави причини. Това се нарича безхаберие и безотговорно отношение, с което не мога да се примиря! Заради подобно отношение рискуваме да пламне епи­демия, която трудно бихме овладели и много глави до­битък ще бъде умъртвен!“

Африканската чума по прасетата не е опасна за хо­рата, разказа още д-р Лилов и подчерта, че вирусът оце­лява в природата три дни, а във фекалните маси – цели шест денонощия! Изследва­нията за класическа чума и африканска чума са безплат­ни, просто трябва да се пре­дават проби на участъковия ветеринарен лекар, който ги носи в службата във Враца, за да стигнат до Национал­ната референтна лабора­тория в София. Източници на вируса са кръв, тъкани, секрети и екскрети от болни и мъртви животни, зараза­та се разнася и по въздуш­но-капков път. Затова д-р Лилов подчерта, че една от превантивните мерки срещу заразата е загробването на карантия и кожи, защото в противен случай хищниците и най-вече чакалите ги вла­чат по земята, разнасяйки заразата. Вирусът е устой­чив и на отрицателни тем­ператури, замразяването не го убива и оцелява години в месото. Интересен е фактът, че африканските прасета не боледуват, а просто са носи­тели на вируса – развили са имунитет.