ПЕТ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА СПАДА НА СЛУКАТА

Кузман ПЕТРОВ

Ловното поле на ЛРС-Сенокос е разположено в най-южната периферия на ЛРС-Благоевград, току под последните върхове на Северен Пирин. Една от добре организираните дружинки в активния ловен сезон отбелязва тревожен спад на слуката. А тя, слуката, е пропорционален показател на няколко съществени фактора: дивечови запаси, хранител­на среда, спокойствие за дивеча и организация на ловния излет. Какво в това уравнение липсва, за да се отбелязва тази тревожна тенденция? Това беше и въпросът ми към председателя на дружин­ката Слави Любенов.

„Това, което прави впе­чатление, е че тази година чувствително намаля по­пулацията на запасите от дива свиня в сравнение с миналите години на тери­торията на нашите лови­ща. Според мен и според най-опитните и дългого­дишни ловци Иван Механ­джийски, Владимир Недял­ков, Валентин Димитров и други решаващо при нас е нарушеното спокойствие за дивеча в неловните дни и сезони. Първо и най-съ­щественото е неконтроли­раното нарастване броя на хищниците и по-специално вълчите глутници. Откакто край съседното село Ракит­на Фонда за опазването на диви животни и фауна съз­даде Център за диви жи­вотни, в който вече няколко години се опитват да адап­тират популация на белог­лавите лешояди, вълците се увеличиха многократно по една проста причина – белоглавите лешояди се хранят с труповете на ум­рели домашни животни в района и това е предпос­тавка хищникът трайно да остане в района. Много­кратно съм се обръщал с молба към работниците в центъра да хранят птиците в специални, защитени от другите хищници клетки, но те продължават да правят това на открити площадки. Освен непоносимата смрад през топлите месеци тези площадки за мърша са и готова храна за хищници­те. Освен това имаме по­дозрения, че в района ци­клично се пускат и вълци, хванати или отгледани на други места. Никога досе­га в нашето землище не е виждан черен вълк, а сега вече го има. А там, където вилнеят вълчите глутни­ци, няма спокойствие нито за домашните селскосто­пански животни, нито за дивеча. Това принуждава обитаващите диви животни да мигрират в съседни и по-далечни райони.

Друга съществена причи­на е нарастването на инте­реса към говедовъдството заради държавните парични субсидии. Три говежди ста­да с над 180 глави добитък през есента и зимата пашу­ват на територията на лов­ното ни поле. Не само че плашат дивеча, но привли­чат и вълците със себе си.

Не е за пренебрегване още един фактор – през по­чивните събота и неделя, когато ние ловуваме на те­риторията на ловищата, се добива дървесина от дърво­дибивни фирми, които имат интерес да работят през всички работни и почивни дни. Въпреки уговорката ни с директора на горското стопанство в гр. Симитли господин Зашев, тези фир­ми продължават да работят и през почивните дни.

Към този вид несвой­ствен и натрапчив шум се добави и още един. В мо­мента текат хидрогеолож­ки изследвания със сонди по трасето на магистрала Струма, която по последни уточнения ще премине през средата на нашето ловно поле. А това в бъдеще вре­ме ще създаде драстични промени за местообита­нията на дивеча. И като добавим още една – бли­зостта до ловната концесия в едродивечовия район на м. „Сапатово“, всички щри­хи на мрачната картина са налице.“

Болката на председателя Слави Любенов се споделя от всички членове на дру­жинката и колективно се търси изход от ситуацията. По време на ловните изле­ти се създава такава ор­ганизация, че когато няма присъствие и следи на диви прасета, вниманието се на­сочва към унищожаване на хищниците. И резултатите са налице. Още на първите излети те убиха 3 вълка и 2 лисици.

Такава е ситуацията в ловна дружинка Сенокос – минорна. Затова и ловци­те повече се вълнуват от спомените за добри слуки през минали години. Но по-големи оптимисти от ло­вците няма – те все пак се надяват слуката да ги спо­хожда в останалата част от сезона.