Абонаментът за съюзните издания е чест, а не задължение

Дядо ми Янко Буюклиев е бил един от първите организирани ловци.  Ловец бе и до пределна възраст – към 90-годишен.  Всяка година получаваше ловните издания и от начало сам си ги е чел, а после след второ отделение – ние с братовчедите ми, мои връстници, му четяхме. Много вечери правехме това, докато ги изчитахме от първата до последната страница. Някои от текстовете той ни разясняваше, както и снимковият материал.

„Всеки ловец – казваше той – трябва да получава и чете ловджийските писания. И всичко, което пише за авджилъка. От тях се научават много неща за лова, за грижите и опазването на дивеча и природата. Пък и за ловното оръжие и за самия лов. То, ако не четеш ловните списания и вестници, ти изоставаш и си нещо като полуграмотен. Като те гледам, пораснеш ли, ще станеш авджия. Живот и здраве, ще те обуча, но помни големите учители са писаните ловджийски работи…”

След отбиването на ловната си служба, правих какво ли не, за да ме приемат за ловец, но отговорни другари ми казваха, че по-лесно ще стана партиен секретар, отколкото ловец. Но станах ловец. Вече повече от 40 години ловувам и чета ловните издания. От години се абонирам за тях, а абонирам и приятели. Всеки брой на вестник „Наслука” чувствам като разговор с колеги и приятели, научавам много за лова, природата, оръжието и кучетата. Информирам се за приетите решения и мероприятия от ръководството ни от Националната организация. А не са малко и статиите, от които се поучавам и ползвам опита на колеги – не само от България.
Вестникът ме запознава и с дивеча у нас и по света, за оръжие и боеприпаси… и за още какво ли не, което ни помага да бъдем ловци, отговорни, етични, по-знаещи и можещи. Дисциплинирани, грижовни за дивеч и природа, а и за още какво ли не.

МОИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

– На сдруженията, които приемат млади ловци, заедно с членската карта да им връчват и талон за абонамент. От средствата, които се отчитат от излетите, да абонират по предложение от дружините поне по 5 ловци.

– Във всяка дружина има бизнесмени, които помагат, те защо не се абонират. Никак не е нормално управителните съвети и членове на контролните комисии да не се абонират.

– В сдруженията и дружините трябва да се осъществява по-голяма агитация за абонамента. Да се търсят и други начини.
– Националния съюз и редакциите на ловните ни изданията ще е добре, ако с писма се обърнат към ловните сдружения в тази абонаментна кампания и да се направи всичко възможно поне 10 % от ловците да получават прекрасните ни ловни издания – в. „Наслука”, сп. „Лов и Риболов” и новата виртуална платформа – сайта „Дивото”.