Внезапни болести на кучето по време на лов

д-р Виктор Лозенски

Не са редки случаите, когато при претърсване на ловния терен ловните кучета се срещат с отровни змии и насекоми, които могат да ухапят или нажилят кучето, което вследствие на вкараната отрова в организма да умре.

Освен това, заплаха за здравето на кучето е и ловът в горещите слънчеви и топли дни, които при преумора ловният помощник може да получи слънчев и топлинен удар.

Какво трябва да направи ловецът, за да даде първа помощ на своя любимец.

УХАПВАНЕ ОТ ОТРОВНИ ЗМИИ

В нашата страна в природата се срещат три вида отровни змии – пепелянка, усойница и каменарка. Пепелянката е най-отровна, след нея следват усойницата и каменарката. Кучешкият организъм е много чувствителен към змийската отрова. Смъртоносната доза за кучето е 0.01 г / кг.ж.т. Попаднала в тялото ,токсичното действие на отровата за кратко време причинява смъртта на животното.

По време на лов кучетата най-често биват ухапвани в шийната част на главата, долната част на крайниците и коремната област. Ухапването става внезапно, причинява силна болка и кучето изскимтява. При тази ситуация, ловецът незабавно трябва да претърси мястото, в което кучето се намира и болезнено скимти. Така той ще открие змията и ще установи причината за неблагоразположението на кучето.

Признаци – Ухапаното място е зачервено, бързо се подува и затопля. Отокът се увеличава и обхваща все по-голяма част от мястото на ухапване – крайници, шия, глава и корем. Здравословното състояние се влошава бързо. Установяват се мускулни спазми, треперене на тялото, зрението е нарушено, а дишането е неравномерно и повърхностно. ако змийският токсин е попаднал в голям кръвоносен съд, смъртта настъпва най-често мигновено.

Първа помощ – Претърсване на        района      в който е станало ухапването и откриване на змията. След откриване на отока на мястото на ухапване се прави кръстообразен разрез и с ръка силно се изстисква раната, за да излезе с кръвта навън от тялото попадналата отрова.

Дезактивирането на токсичното действие на отровата може да се осъществи от ловеца чрез изгаряне на ухапаното место със снопче от няколко запалени цигари или с нагорещено желязо при възможност.

Ако ухапването е по крайниците, над ухапаното място се прави еластична превръзка / бинт, въжен или еластичен маркуч /, с което се намалява кръвообращението с цел ограничаване на разпространението  на отровата в организма. Търси се бърза ветеринарна лекарска помощ.

Лечение – Мястото на ухапване се промива обилно с окисляващ разтвор. Прави се противозмийски серум, който се инжектира около ухапаното място и се прилагат обезболяващи и калциеви медикаменти.

Профилактика – Наблюдение и контрол по време на лов при претърсване за дивеч, особено в места, които може да се обитават от змии.

УХАПВАНЕ ОТ ОТРОВНИ НАСЕКОМИ

Много чести случаи по време на лов са кучетата да биват ужилвани от оси, пчели и стършели. Попаднала в организма, пчелната отрова предизвиква веднага кожно възпаление, което при алергичните кучета може да стане причина за бързата смърт на ловното куче.

Признаци – Ужиленото куче внезапно остро изквичава, става непослушно, настървено чеше поразеното място от вкараното жило в кожата За кратка време на ужиленото място се появява темпериран и болезнен оток.

Ако по време на лова кучето попадне в пчелен поток и бива масово нажилено, то проявява симптоми на остра токсикация, характеризираща се с отпадналост, движенията се лениви и некоординирани, появяват се мускулни гърчове и животното изведнъж пада на земята.

Телесната температура се повишава, парализата е прогресивна, водеща до кома и смърт на кучето.

Първа помощ – В раницата на ловеца винаги трябва да ими 10 % разтвор на амонячна вода, с която се обработват местата на ужилване и се предотвратява таксикозата. Амонячната вода много бързо дезактивира отровата на самото място на ужилване. Ужилените на полето ловци, особенно алергичните, могат да използват същия медикамент и начина на обработка на ужиленото място, с което се дезактивира токсина.

СЛЪНЧЕВ УДАР

Заболяването засяга ловните кучета, които са изложени продължително време на пряко слънчево облъчване и които извършват непрекъснати активни физически движения по време на лов в горещите и слънчеви дни.

Предразположени към болестта са ловните дългокосмести кучета и тези с по-тъмно оцветяване на козината – гордон сетер, ирландски сетер, английски сетер, дратхар и курцхар.

Слънчевият удар е заболяване на главния мозък, дължащо се на прякото въздействие на слънчевите лъчи. Продължителното въздействие на преките слънчеви лъчи води до нарушаване на нормалното физическо-химическо състояние на кръвта -кръвта се сгъстява, кръвното налягане се понижава, което става причина тъканите на организма и мозъка да изпитват кислороден глад.

В резултат на което в кръвта се натрупват при разпадане на белтъчините азотни отпадъци, които бързо увреждат мозъка и могат да предизвикат смъртта на кучето.

Признаци – Болестта се проявява изведнъж. Кучето става лениво и трепери. Зениците са разширени, а погледът е неизразителен и безучастен. Сърдечният пулс е слаб, неравномерен, а дишането е повърхностно. Телесната температура достига до 41-43 ⁰ С. Кучето пада и лежи неподвижно на земята. Появяват се мускулни гърчове. В зависимост от степента на заболяването, смъртта настъпва бързо или след 34 часа, което се дължи на сърдечна слабост и дихателна недостатъчност.

Първа помощ – Болното куче се поставя на сенчесто място или в хладно и проветриво помещение. Черепната част на главата се облива със студена вода или се охлажда с поставяне на студени компреси. Бързо се търси ветеринарна помощ.

Лечение – Лечението е успешно, като се прилагат венозно солеви разтвори и медикаменти стимулиращи сърдечната и дихателната недостатъчност. При слънчево и горещо време ловните кучета не трябва да са в багажниците на автомобилите.

Профилактика – При силни горещини ловът с птичаря се ограничава само в ранните и късни часове на деня. Винаги в раницата на ловеца трябва да има вода, която при нужда може да бъде използвана в подобни състояния на ловното куче.

ТОПЛИНЕН УДАР

Топлинният удар за разлика от слънчевия е в резултат на влажно, задушно и горещо време, но без пряко въздействие на слънчевите лъчи върху организма на ловното куче. Заболяването съшо нанася остри поражения на мозъчната тъкан.

Най-често болестта се проявява когато ловните кучета се намират във влажна         и топла среда и са принудени да ловуват, като извършват по време на лов активни движения, за да открият и вдигнат пернатия дивеч за стрелба. Най-често боледуват ловните кучета от дългокосместите породи с тъмна окраска на козината.

Признаци – Болните кучета показват същите признаци както при слънчевия удар. Лекуването и профилактиката не се различават от тази при слънчевия удар.