Бързият старт гарантира успеха на щуката

Хищните риби използват различни методи на ловуване, съобразени с биологичните си особености, с конкретната обстановка във водоема, със сезона. Все пак всеки хищник си има изграден стил и рядко му изневерява.

За щуката е известно, че се притаява сред растителност и дебне плячката си от засада. Напада я изненадващо, като разчита на бързия скок.

Преди атаката обаче хищникът, макар и в привиден покой, се подготвя така, че да не губи напразно енергия в ялови действия. Гръбната и анална перка са свити, за да осигурят нужната обтекаемост на тялото, задната част се превръща в мощно гребло, което мигновено да отблъсне водата.

Ихтиолози, изучавали ловните маниери на щуката, твърдят че атаката може да бъде предприета от две основни позиции. При така наречения „С” старт тялото е извито във формата на буквата С. Така се постига максимално линейно ускорение, но донякъде се губи точността.

При „S” старт тялото е във формата на буквата S. Стартът се забавя, но хищникът има пряка траектория до жертвата и точността на атаката е гарантирана.

Специалисти от Университета в Британска Колумбия са изчислили, че за една 40-сантиметрова щука са нужни едва две десети от секундата, за да постигне максимална скорост от 2 м/сек. Малко жертви биха избягали при такова ускорение и връхлитащата зейнала паст със смъртоносно остри зъби.

В тази връзка, спинингистите да знаят. Вярно, има теория, че щуката предпочита бавнодвижещи примамки, но тя изобщо няма да се затрудни да догони и такива, които се движат по-забързано. Стига само да ги пожелае.