Ще се стигне ли да има сдружения във фалит?

За мен промените, които минаха на първо четене през земеделската и правната комисия, до голяма степен отразяват исканията на ловците, за което беше проведен и големият митинг в София, особено в частта относно заложените капани, организацията на лова, дадените под наем участъци в ДЛС…

Има и други положителни неща – по отношение на организацията на самите сдружения за охраната с назначаването на ловните надзиратели, но въпреки всичко положително считам, че това са временни промени и действително голямата стъпка ще бъде тогава, когато има разбиране в държавното ръководство и в Изпълнителната агенция по горите.

Голямата промяна ще бъде, когато се приеме действително стратегия за развитие на ловното стопанство в България и Закона за лова и опазването на дивеча ако бъде съобразен с тая стратегия, което ще е всъщност най-доброто за ловното стопанство.

В момента все още има недоглеждания, например, както вече няколко пъти подчертах, обезщетенията на загубите, причинени от дивеча на земеделските производители. Дефакто ловните сдружения в голямата си част са отговорни пред земеделците за нанесените щети, в същото време те нямат правната възможност  да контролират лова, тъй като той се одобрява на база таксациите, отстрелни норми и сроковете, заложени в Закона за лова и опазването на дивеча и не може да бъде дадено разрешение за отстрел на животни съответно от ДГС и ДЛС извън сроковете.

В момента дивите животни нанасят щети по земеделските култури основно на царевицата и пшеницата и има недоволство и жалби,но ние не можем да направим нищо, защото за да извършим хайка или отстрел трябва някой да ни разреши. Ние сами не можем да си позволим подобно нещо.

Аз предложих на срещата в комплекса “Звездица” край Варна наскоро на срещата на председателите на сдруженията от Североизточна България да сформираме фонд за обезщетяване на тия щети, който да подпомага ловните сдружения, ако някъде се случи те да бъдат осъдени да  плащат на земеделските стопани. Не виждам просто друга форма, при която сдруженията сами да поемат щетите евентуално от такива искове. На практика може да се стигне и до фалит и затваряне на сдружения, защото те работят с определен лимитиран бюджет, набиран от членски внос и от таксата за стопанисване на дивеча.

На практика ние като сдружение с нестопанска цел не може да реализираме нито приходи, нито печалба и едни такива искове от земеделските производители разбиват тотално финансовата ни система по отношение на издръжка на сдружението и по грижите за животните. 

Записа Георги Ников, Снимка: Авторът