На кeфала се харесват есенни плодове

През лятото в реката има разни други възможности за риболов, към които ся­каш проявяваме по-голям интерес. Едрият кефал не е особено активен, тогава на въдицата налитат мъници или мерни, но неголеми ке­фалчета. През есента обаче картината се променя.

Колкото повече захлажда времето, толкова по-чести стават срещите със солидни кефали, които си заслужа­ват вниманието. За спинин­гистите и техните необятни възможности като избор на примамки сега няма да говорим. Да съсредоточим вниманието си към есенните плодове, които може да се окажат изключително силен коз в улова на средни и едри кефали. Този риболов има отколешни традиции по нашите реки, особено що се отнася до старата школа.

Ако ще правим някаква условна класация на есен­ните плодове в менюто на кефала, то първото място най-подхожда на гроздето. Първо, защото безусловно се харесва от тази риба и второ, защото го има поне в продължение на два месеца и лесно може да се набави. По-дребно, добре узряло гроздово зрънце е доказана стръв при ре­чен риболов. Харесва се и червеното, и бялото грозде, като е възможно да има и предпочитания, но това вече е въпрос на импровизации по време на самия риболов. Най-добре е да разполагаме с поне два сорта (за да има и от двата цвята).

Може да се подаде на леко дъно или на плувка. Ако ще се работи с плувка е редно да се съобрази тежината на самото зърно при баланси­ране на линията, за да не се получи преутежняване. При подаване на дъното е умес­тно линията да се прогони така, че да има възможност стръвта да се измества от течението.

Стари майстори работят с въдица без какво­то и да е утежнение – само с крайна кука и нанизано на нея зърно. Замята се в нача­лото на вир, където водата е по-забързана и после мака­рата се оставя с отворен би­гел и възможност да изнизва влакно. Това е особено ефикасен подход при плашливи риби в по-плитка или бистра вода, където всякакви допълни­телни аксесоари по линията може да пробудят съмнения и да се окажат пречка.

По отношение на куката: може да се ползва единич­на, но по-голям размер от порядъка на №6-8. Уместно е да се заложи на дребна тройна кука. При нея наниз­ването на зрънцето става по следния начин. Прави се разрез до средата на зрън­цето с остър нож. Влакното над куката се пъха в разреза и после плодът се изтегля надолу, докато се забият ос­триетата. Така хем куката е скрита, хем стръвта е устой­чива и не изпада, както може да се случи при ползване на единична кука.

При дънен риболов без утежнение индикацията на кълване е леко затруднена по раз­бираеми причини. Влакното е отпуснато и се изнизва от течението. Дори кефалът да поеме зърното и влакното видимо се изпъне, нека се изчака малко, защото усети ли съпротивление, може да изплюе. В случая се реаги­ра като при улов на хищник, нищо че примамката е пло­дова.

На други есенни плодове също може да се залага при търсене на едри кефали. Шипки, глогинки, боровинки може да предизвикат инте­рес, ако ги има край реката и рибата е свикнала да се храни с тях. Но с едно важно условие – да са добре уз­рели и омекнали. Твърдите плодове не се нравят.

Ивелин СПАСОВ

Посетете нашата Фейсбук страница