Лъч надежда за река Тополница

Добри новини чухме от един рибар ветеран, от село Лесичово в Пазарджишка област, който е сред хората от „постоянното присъствие“ с въдица по река Тополни­ца. Илия Боериков сподели, че тази зима правел добър риболов по реката, но не в неговото село, ами надолу по течението, в землището на село Динката. Хващал ке­фали, морунаши, бабушки. С риболов на плувка, разбира се, това е негов приоритет. Е, жалва се, че дошли такива времена: реката да минава през селото му, а той да ходи по други села на риболов. Но все пак това е лъч надежда, че рибата в Тополница не е окончателно загубена и има шансове с времето животът да се възстанови.

Да се върнем в годините назад. През доста перипе­тии премина реката в по- новата ни история, откакто заживяхме в демокрация. Имаше чисто човешки посе­гателства с някои строител­ни абсурди, включително изземване на инертни мате­риали при строителството на автомагистрала „Тракия“.

Природата също се оказа жестока в онази 2005 годи­на, когато заради продъл­жителни валежи язовир „То­полница“ преля и високата вълна заля къщи и направи поразии в първите две села по пътя й Лесичово и Калу­герово. Коритото дотолкова беше изметено от стихията, че руслото се промени то­тално и не остана каквато и да е крайбрежна или водна растителност. Вировете, толкова характерни за учас­тъка от стената на язовир „Тополница” до село Леси­чово, загубиха дълбочината си, водата се забърза, без да има какво да я забави или укроти. Не остана и риба в реката.

Изминаха години, животът се повъзвърна, но не в таки­ва нива, каквито се помнят от по-старото поколение рибари. Разселиха пъстър­ви и това донякъде се оказа грешка, понеже тези риби са хищници и не позволяват да се развиват риби от оби­чайните видове. Ако ще се хване нещо, то ще е кефал, а през лятото – и мряна. Но всичко това с много усилия и обичайните жалби по загубе­ното старо време.

Да припомним, че река Тополница има и друга тъжна съдба – замърся­вана е системно от тежка промишленост от времето на социализма (някогашния минно-обогатителен комби­нат „Медет“). Сега това про­изводство е в частни ръце и е осъвременено, но посега­телствата върху реката про­дължават. Малка утеха е, че язовир „Тополница“ играе ролята на утайник и надолу от него реката е уж пречис­тена. А дано, ама надали…

***

С дължина от 155 км То­полница е на 14-о място сред реките на България и на 4-о място във водосбор­ния басейни на Марица. Из­вира от 1402 м н.в. под името Ширенейска река в източно­то подножие на връх Бич в Същинска Средна гора. Спуска се в дълбок пролом, пресича Копривщенската котловина и продължава пътя си през Златишко-Пир­допската котловина, като тече в южната й част. После завива на юг и се провира през дълбока проломна до­лина като разделя Същин­ска от Ихтиманска Средна гора. След изтичането си от язовир „Тополница“ завива на югоизток като долината й се разширява, но запазва проломния си характер. При село Калугерово навлиза в Горнотракийската низина. По-натам течението й се забавя, а руслото се разши­рява. Коритото в равнината е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица в покрайнините на град Пазарджик.

Младен Добрев

Посетете нашата Фейсбук страница