Размътена Тунджа дава кефали, но…
От години не бях виждал Тунджа с толкова високо ниво. Течението, което вървеше забързано и на талази, изглеждаше дори страховито. На всичко отгоре и беше размътена. Влачеше островчета от боклуци и огромни клони, а същевременно бавно поглъщаше прилежащите по бреговете поляни и храсти. На места вече беше невъзможно да се стигне до реката. Истинска стихия!
В момента на пристигането ми продължаваше да вали, а риболовът изглеждаше невъзможен. Гласче на разум подсказваше, че няма смисъл да слизам от колата. Но сърце рибарско не трае! Бях там, значи трябваше да опитам.
Направих бърз обход, за да се ориентирам в обстановката. Предположих, че тези кефали са групирани на по-тихите места, оставаше да ги открия. Не ми отне много време – подскачащите, радващи се на прииждащата вода пасажи от скобар ги издадоха. Проблемът идваше оттам, че намалената видимост определено ги затрудняваше. Упорствах, но дълго време нямах удар. Разрових се из кутиите и избрах черния на жълти петна воблер Salmo Rattlin Hornet Shallow 4,5 см. Няколко замятания по-късно осъзнах, че това ще е звездата на излета.
Нещата се получиха. Успях да надърпам доста кефали – от такива с приятен, спортен размер до истински исполини. Всичките удари бяха единствено на черния Hornet. Цялостното му присъствие в този воден армагедон бе неподражаемо.
Иво ИВАНОВ
