Телевизионен репортаж разгневи ловната общност у нас
На 28 септември в сутрешния блок на БНТ – „Денят започва“ беше излъчен репортаж на телевизионния център в Благоевград, в който репортерката Антония Сукалинска разговаря с управителя на приюта за безстопанствени кучета край Благоевград Ирен Везенкова. Тема на разследването – нарастващият брой на скитащите и безстопанствени кучета в района. Управителката на общинския приют, без да се замисли и без да мигне дори, започва директно да обвинява ловците за безконтролната кучешка инвазия.
В този репортаж тя отправя груби и недоказани обвинения към ловците и ловната общност, без да привежда никакви факти и аргументи в подкрепа на обвиненията си. Цитирам: „… проблемът се дължи на това, че ловджиите по никакъв начин не поемат отговорност за своите кучета…“, „масово кучетата им са болни, крастави или с кърлежови болести, или с рани по тялото…“, „ловджията много рядко ще заведе кучето на ветеринарен лекар“ и още и още.
Изумлението ми от тази невиждана наглост и прехвърляне на вината „от болната глава на здравата“ беше толкова голямо, че започнах да се съмнявам дали съм чул правилно нейното безмерно нахалство и невиждани инсинуации по отношение на ловните кучета. Г-жа Везенкова, Бог да прости невежеството й, изобщо не е наясно със статуса на ловните кучета в семействата, които се грижат за тях и в които често те са равнопоставени членове наравно с хората.
Това клеймо е дамгосано върху цялата сто и двайсетхилядна ловна общност у нас. Във връзка с тази провокация в националния телевизионен ефир председателят на сдружението в Благоевград Иван Василев енергично поиска право на отговор с искане управителката на приюта да докаже обвиненията си или да се извини на ловците в същия телевизионен формат.
В същото време в централните и регионални медии беше разпространено официалното становище на УС на сдружението по този въпрос, който разбуни духовете в ловните среди в цялата страна.
Не закъсняха и спонтанните реакции на ловци от региона заради този репортаж. Председателят на ловното сдружение в град Сандански – Кирил Спаневиков – „Изумен съм от коментара на управителката на приюта, която без никакви доказателства развива тезата, че напливът от скитащи и безстопанствени кучета е резултат от поведението на ловците, които изхвърлят и изоставят кучетата си. Гледах внимателно видеозаписа, но в кадрите за покритие на разговора не видях кучета в приюта от използвани ловни породи, всички бяха мелези. Ловното куче е част от личното пространство на ловеца и грижите за него са всеотдайни, а привързаността помежду им – взаимна. Това определено е нескопосан опит да се прехвърли на друг вината за безсилието за справянето с проблема, а и удобен мотив за получаване на повече парични субсидии.“
Ловецът Слави Каймакански от ловната дружинка в с. Бучино, към сдружението в Благоевград, също реагира – „Допускам, че някакъв нищожен процент от безстопанствените кучета са от ловни породи, но цялата вина да се стоварва върху ловците е грозно и непочтено поведение.
С колеги ловци сме решили да отидем до приюта и да помолим госпожата да ни покаже кои са ловните кучета при тях. Част от проблема с безпризорните кучета може да се реши с целенасочени програми за безплатна кастрация, а не със свободни съчинения.“
В качеството си на кореспондент на ловните издания за благоевградска област искам да припомня един случай от далечната 2018 година, когато червен пикап с рег. № Е 41-70, собственост на община Благоевград, отива до м. „Раец“ в землището на село Стара Кресна на 40 километра от областния център. 17 безпризорни кучета, уловени в общината, са натоварени в пикапа и буквално „изсипани“ край пътя с идеята сами да се спасяват и оцеляват по законите на естествения подбор в природата.
Тази операция тогава твърде много приличаше на престъпен научен експеримент да се разбере колко време кучетата могат да издържат на сигурен и безкраен глад.
Управителят на приюта тогава д-р Илияна Банева отрича да е направила такова разпореждане на служителите си. След острата обществена реакция служителите на приюта се опитват да си върнат кучетата, но успяват да хванат само три от тях.
Останалите – изгладнели и освирепели – буквално подивяват и се превръщат в истински хищници, които нанасят големи щети на дивеча и домашните животни в района.
Какъв е коментарът ви, госпожо Везенкова, за тази страница от вашата история?
За да се извърши такова деяние, е нужно безгранично въображение и малко акъл. Така че недейте да сочите с пръст в грешната посока.
