Гражданските агори на Пазарджик: Институционалните стени не могат да спрат локалните каузи

Пазарджик се превърна в следваща гореща точка на дискусии, като част от областните срещи по проект „Мрежи в действие“, който цели да насърчи активното гражданско общество чрез обединените усилия на 7 големи български неправителствени организации (в т.ч. и НЛРС-СЛРБ) и един швейцарски партньор.  

Срещата се проведе на 13 октомври в Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“. Участие взеха около 40 представители на читалищата и библиотеките в областта, ловно-рибарския сектор и местни неправителствени организации. Събитието бе модерирано от регионалния координатор за Централен южен район по проекта Камелия Чолакова. Дискусията по време на него даде глас на част от наболелите регионални проблеми, надграждайки с още гледни точки споделеното на срещите в Хасково и Кърджали.

Пред участниците Камелия Чолакова представи законовите инструменти, чрез които гражданското общество може реално да влияе върху решенията на местната власт. Тя ги запозна и със стъпките за преминаване от обикновено информиране и формално консултиране към реален институционален диалог и равнопоставено партньорство. По време на срещата специално бе подчертана и изконната роля на българското читалище. То бе дефинирано не просто като културно-просветен център, а като истинска „агора“ – централно общностно място, където гражданите трябва да се събират, за да решават съвместно своите локални проблеми и да оказват натиск върху властта.

„В нашето село живеят едва 250 души, но се стремим от нищо да правим нещо – сподели Васка Спасова от НЧ „Пробуда – 1912“ с. Рогово. – Гордея се, че въпреки малкото население, селото ни все още не е залязало. Имаме спешна нужда от подновяване на библиотечния фонд, който е от 10 000 книги, но най-вече страдаме от това, че няма деца и млади хора. Въпреки това успяваме да привлечем малкото ни жители с читалищна дейност“, обобщи тя.

Ваня Цветанова, секретар-библиотекар в НЧ „Пробуда-1914“ – с. Динката от своя страна представи специфичния облик на своето населено място, което наброява около 1300 жители, повечето от които от ромски произход. Тя подчерта огромния потенциал на местната общност, независимо от масовите предразсъдъци и заяви: „Моята амбициозна мечта е да инвестираме в тези хора: да ги разбираме, да ги развиваме и мотивираме, а не да ги изолираме или разединяваме“, Като плюсове за бъдещо регионално развитие Цветанова отбеляза и лесният достъп до населеното място, разположено в близост до магистрала „Тракия“, както и природните дадености около местния язовир, позволяващи развитие на образователна и спортно-риболовна дейност.

„Нашата мисия е да изкараме децата сред природата и извън виртуалния свят“ – сподели опита си и Андон Андонов, член на УС на СЛРД „Сокол-1893“ – гр. Пазарджик и отговорник за риболовните дейности в сдружението. Той подчерта, че ЛРС-Пазарджик от години работи активно за откъсването на младото поколение от компютърните екрани и дигиталната изолация. „Провеждаме зелени училища, организираме акции по зарибяване и залесяване, опитваме се да създадем един по-зелен и чист край за нашите деца“, отбеляза Андонов и заяви, че успяват да работят в добър диалог с местната власт, но това изисква постоянство и сериозно гражданско ядро.

По време на работните маси на областната среща в Пазарджик, изплуваха и редица сходни проблеми, споделени и от читалищни секретари от региона (Виноградец, Ковачево, Мирянци). Дейците алармираха за критичното състояние на сградите, нуждата от спешни ремонти на покриви и остарели отоплителни системи, което през зимата буквално прогонва децата от залите. Читалищните бюджети, фиксирани от държавата, отиват почти изцяло за заплати и осигуровки, оставяйки организациите без никакъв ресурс за реална дейност и технологично обновление.

Дискусията завърши с обобщение на предизвикателствата, пред които най-често се изправя неправителственият сектор. Като основни сред тях бяха изведени липсата на устойчивост на постигнатите резултати, слабото информиране на населението и трудното привличане на нови членове към различни каузи.

Според пазарджишките организации, изходът е в настоятелното търсене на финансова и морална подкрепа, медийната популяризация и безкомпромисното връщане на институциите към техните реални задължения спрямо гражданите.

Проектът е финансиран от Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029. Изразените в публикацията възгледи и мнения са на техните автори и не отразяват непременно възгледите на ШБПС. ШБПС не носи отговорност за тях.

#Мреживдействие  #ДействамеЗаедно

Посетете нашата Фейсбук страница