Изводът от финалната областна среща по „Мрежи в действие“: Граждански идеи не липсват, но трябват лидери

Живописното родопско село Момчиловци бе домакин на последната от областните срещи с граждански организации от Централен южен район, част от швейцарско-българската инициатива „Мрежи в действие“.

Срещата за област Смолян, организирана от НЛРС-СЛРБ, се състоя на 21.10 и събра на една маса читалищни дейци, неправителствени организации от областта и представители на три ловно-рибарски сдружения – Девин, Смолян и Славейно. Изказванията очертаха интересен „родопски парадокс“: регионът притежава огромен потенциал за развитие, но липсват ярки лидери, които да защитават идеите на активните хора, а административните бариери са силно демотивиращи.

Силно и емоционално бе изказването на Гергана Николова, бивш IT специалист с кариера в големи европейски корпорации. Тя сподели, че е избрала да живее в Родопите след преживени бърнаути, откривайки тук смисъла на връзката със земята. Николова подчерта, че хората на село трябва да бъдат безкомпромисно активни в защита на своите интереси, но се сблъскват с тежки нормативни пречки. Като пример тя посочи рестрикциите в Наредба № 26 на МЗХ за преработка на собствена продукция – заради липсата на промишлени помещения предлагането на чисто домашно кисело мляко на туристите се оказва извън закона. По думите ѝ, за да се преодолее нагласата „всеки да работи сам за себе си“, общностите имат спешна нужда от лидери, които да увличат хората и да ги обединяват около полезни каузи – от организирането на фестивали до защитата на местните казуси пред властта.

Секретарят на читалището в Момчиловци Васка Мавродиева подкрепи тази теза, извеждайки друг сериозен проблем – от нейното населено място до община Баните няма нито една действаща аптека. Местни младежи, завършили фармацевтика, имат желание да инвестират и да се завърнат, но държавните изисквания за статут на помещенията в селата правят подобна инвестиция напълно нерентабилна.

Драматичната реалност с обезлюдяването бе представена от Христо Ратайски, председател на ЛРС „Славейно“ и на местна производствена кооперация. Той разкри, че от 10 кооперативни магазина в 7 селища днес работят едва 4, а сградният фонд се разпродава по неволя „без пари“, за да не се срути, тъй като няма работна ръка. Кризата с кадрите се дължи и на изкривяването на пазара от социалните помощи за лични асистенти, заради които хората масово отказват реална заетост и материална отговорност. Обезлюдяването е осезаемо и във възрастовата структура на организираните ловци и риболовци. Към днешна дата над 60 % от хората в ловните дружини вече не са местни, а повечето от местните членове са възрастни хора.

Като ярък контрапункт на тези деструктивни процеси бе изведена активната дейност на ловците и риболовците от Девин. Организацията се развива не просто в рамките на хобито, а е двигател на сериозен състезателен живот, любителски риболов и образователни инициативи за младежи сред природата. Специалистът по лова на ЛРС „Девин“ Владимир Пейков сподели, че градът е развит туристически център без безработица, но голямата регионална болка си остава общинската болница, страдаща от тежък дефицит на лекари. Пейков, който е и член на комисията по туризъм към Общината, разказа как чрез тази структура гражданите участват в определянето на приоритетите и разпределянето на средствата за туризъм, археология и реклама и др., което е отличен пример за прозрачност.

Секретарят на читалището в Смилян Илия Годев постави акцент върху ефективното използване на инструментите на гражданското общество. Той отбеляза, че българите често изискват работещи правила, но същевременно търсят вратички да ги заобикалят. Такъв е случаят с производители на Смилянски фасул, които искат патенти, но отказват да декларират площите и продукцията си. „Без предвидимост, последователност и дългосрочна перспектива няма как да има видим резултат“, категоричен бе Годев.

Във финалния панел на срещата, организиран по методологията „Световно кафене“, Владимир Пейков представи доклада на първа работна маса, фокусиран върху предизвикателствата пред местните общности. Той посочи, че в селата хората хем са роднини, хем не винаги не мелят добре заедно, проявявайки пасивност и очакване кметът да реши всичко. „Трябва ни лидерство, ясна визия и конкретни действия, а не групова безотговорност“, заяви Пейков. Втората работна маса изведе като водещи проблеми липсата на институционално доверие и нуждата от повече информация, а третата, чиито фокус бе върху капацитета на НПО сектора, алармира за самоцелните проекти без устойчивост и поиска достъп до експертна и правна помощ от държавата.

Независимо от различията в някои гледни точки участниците в срещата влязоха в активен диалог помежду си и в края й взеха решение за създаване на работна вайбър група за комуникация и бъдещи съвместни застъпнически кампании. Илия Годев отправи и предложение към ловно-рибарските сдружения за съвместна инициатива по зарибяване на р. Смилянска с балканска пъстърва с дългосрочна цел – превръщането ѝ в модерна „хвани-пусни“ зона за любителски риболов.

„Възникването на подобни спонтанни партньорства доказва смисъла на инициативата „Мрежи в действие“, коментира на финала модераторът на срещата Камелия Чолакова.

Проектът е финансиран от Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029. Изразените в публикацията възгледи и мнения са на техните автори и не отразяват непременно възгледите на ШБПС. ШБПС не носи отговорност за тях.

#Мреживдействие  #ДействамеЗаедно

Посетете нашата Фейсбук страница