ЛРС-Трън – Вълци и чакали прогонили дивите свине

 Драстичното завишение в популации­те на вълка и чакала ли е причината за прогонването на дивата свиня от лов­ностопанските райони, предоставени за стопанисване на ловците от ЛРС-трън?

 От­говорът на този въпрос търсят ловците, след като районът е напълно изчистен от АЧС, както от българска, така и от сръбска страна, но дивите свине са кът.

„Природата започва да ни показва, че ние не винаги се движим по правилата на това, което сме учили и това, което все още е написано в учебниците. Преди годи­ни в района на Трън беше изключителна рядкост да се появи чакал. Сега митът, че там където има вълци няма чакали е раз­бит. Вълците вървят наравно с чакали­те.“, тревожно съобщава председателят на трънското ловно-рибарско сдружение  Иван Искренов.

Искренов е начело на трън­ските ловци от 22 години, а в гората, като ловец, е от 39 години. Той е зооинженер по образование и не спира да търси научното обяснение за промените в поведението на дивечовите популации.

Допитва се до колеги от ка­тедра „Ловно стопанство“ на Лесотехническия университет. Според ректора на висше­то училище, доц. д-р Христо Михайлов, който е експерт по ловно стопанство, причината е в промяна на хранителната база.

„Вълкът е най-едрият пред­ставител на семейство кучета. Този вид живее в глутници. Жи­вотът в нея дава предимство на нейните членове – там те ло­вуват организирано, използват една и съща територия, която се защитава от всички члено­ве на глутницата и всеки един може да се възползва от пляч­ката, която се добива групово през зимата. Успехът на раз­множаването и оцеляемостта при вълците, също е по-висока от в рамките на глутницата, от­колкото извън нея.

Основната плячка на въл­ка се състои от едри копитни животни. Той напада малките на елените, включително и възрастни елени и кошути, по­някога се храни с малките на дивата свиня, може да нападне и възрастни диви свине, когато ловува в глутници.

Чакалът е вид, който в 60- те година на миналия век на практика е бил на прага на из­чезването в България. Започва да увеличава числеността си по-значително през 90-те го­дини. Истинска експанзия се наблюдава в периода 2000 – 2010 година, когато увеличава около 3 пъти своята плътност. От 5 хил. отстрелът им достига до 20-30 хил. годишно.

Храненето на чакала е доста подобно на това на лисицата. Той е активен през целия ден и се храни активно. Още с пър­вите часове след здрачаване той тръгва на лов. Ловува са­мостоятелно, по-рядко в групи. Основната храна на чакала се състои от дребни бозайници, консумира трупове от дива свиня и от сърни, намерени ранени или мъртви зайци, Хра­ни се и с птици, предимно на водните местообитания, като чапли и по-рядко ловни видо­ве като пъдпъдък, бекасина, гургулица, предимно ранени през брачния период и с пойни птици. Храни се и с хранителни отпадъци от сметищата, както и с растителна храна – грозде, пъпеши, дини, основно от сме­тищата.

Един популярен мит сред ловните деятели, че чакалите причиняват основно големи щети, най-вече върху дреб­ния дивеч, се опровергава от проучванията върху неговото хранене. Той по-неуспешно ловува от лисицата на ловни видове. Когато ловува групо­во, особено в оградени площи, може да улавя муфлони, мал­ките на сърните и на елените и с това определено да нанася щети на върху дивеча“.

Това преподава на студен­тите в магистърската програма на ЛТУ по ловно и рибно сто­панство доц. д-р Стоян Стоя­нов. Стоянов е член на УС на НЛРС-СЛРБ и декан на факул­тет „Горско стопанство“ в ЛТУ. Защитил е дисертацията: на тема: „Проучвания върху попу­лационната екология на чакала (Canis aureus Linnaeus, 1758) в България“:

За председателя на трънско­то сдружение на ловците и ри­боловците Иван Искренов фа­ктът, че на една и съща пусия е отстрелян вълк, а минута по- късно и чакал, буди не просто недоумение. След осмисляне на фактите, идват резонните въпроси за причините и тен­денциите. Само за последните 2 месеца на 2024 г. на терито­рията на сдружение „Руй“ са отстреляни 24 чакала.

Повече от 100 камери има в ловищата на трънското сдру­жение, което стопанисва площ от 56 000 ха. В община Трън се намират 80 км от западната ни държавна граница. Голяма час от дружинките, ловуват на самата граница. Точно там още от края на октомври и през ноември се забелязват по 6-7 вълка, които се движат като глутница. Защо толкова рано, а не през януари – февруари, когато е знайно, че вълците правят глутници, се питат ло­вците. В селата Горна Мелна, Долна Мелна и Шипковица вълчи глутници са забелязани и в селски дворове на изоста­вени къщи.

В същото време в ЛРС-Трън се вижда, как популацията на дива свиня е изтеглила на юг, към кюс­тендилското сдружение. Дали дивите свине бягат от вълци и чакали, ловците все още не знаят със сигурност, но търсят обяснение. Те искат да знаят и защо резултатите при отстре­ла на дива свиня този сезон са незапомнено слаби. Под 200 екземпляра от този вид отчи­тат, че са отстреляли ловците, при положение че в предишни години отстрелът е бил близо 600 броя за сезон. Традицион­но силни дружинки, които имат много добре обучени кучета – в дружина Филиповци, напри­мер, в която са Неделково и Врабча, са отстреляни 65 жи­вотни – 1/3 от целия отстрел на сдружението. В Дълга Лука слуката е 10-тина животни. В дружинката на председателя на сдружението имат едно единствено прасе, паднало в деня на откриването на сезона. След това в ждрелото на Ерма не са виждали животно от този вид.

Дори в района на Знеполе, което се води „културна част“, защото земята се обработва – садят се царевица, слън­чоглед, картофи – и преди е имало много животни, сега и там ги няма. Тази картина буди недоумение, когато ловносто­панските райони около Трън са напълно изчистени от АЧС. Сръбски ловци гарантират, че чист от заразата е и районът оттатък границата.

Анелия СЛАВЕЙКОВA

Посетете нашата Фейсбук страница