Арабският орикс се развива с активното съдействие на учени

Рогата на арабския орикс, известен още като бял орикс заради бялата си козина, се смята, че са послужили за муза при написването на при­казките за митичния еднорог. Ориксите са изключително лесно адаптиращи се към же­гите антилопи, които понякога достигат 55 градуса в пусти­нята. Бялата козина им по­мага за отблъскване на слън­чевите лъчи и така тялото се предпазва от претопляне.

До 70-те години на миналия век ориксите са били често срещани от Египет до Йемен, но именно тогава те са вклю­чени в списъка с изчезващи видове заради прекомерния им отстрел. Това дава нача­лото на различни дейности по опазването им. Те включват развъждане на представите­ли на вида в плен и послед­ващото им разследване. Днес по данни на Международния съюз за защита на природа­та (IUCN) в дивата природа са останали приблизително 1220 арабски орикса, докато в плен се отглеждат между 6 и 7 хил.

Видът орикс все още е застрашен до известна степен от незако­нен лов, липса на естествена храна и суша, но нарасналата му численост накара члено­вете на IUCN да променят статута му от „застрашен“ на „уязвим“. Арабският орикс по­настоящем е разпространен в Израел, Йордания, Оман, Са­удитска Арабия и Обединени­те арабски емирства. Част от отглежданите в плен животни за развъждане се отглеждат в САЩ.

В опит видът да бъде въз­становен в естестевния си ареал, са направени постъпки за разселване на екземпля­ри от вида в Ирак, Кувейт и Сирия. Учените наблюдават отглежданите в плен екзем­пляри, изразявайки надежда, че някой ден те ще могат да бъдат пуснати на свобода.

Димитър Константинов