Щуката – какво още не знаем за нея

Много често говорим за щуката и то с пълно основание. Агресивен хищник, пълновластен гос­подар на обитавания водоем. Харесвана и търсена като риболовен обект. Но знаем ли всичко за нея? Може би някои факти от живота й ще ни изнена­дат.

*Обитава заблатени водо­еми, сред плетеница от клони, стъбла, коренища и всякаква водна растителност. Каму­флажната окраска на щуката много й помага да остане прикрита. Застива в покой и така може да остане с часове, докато невнимателни жертви скъсят фатално дистанцията. Следва яростен скок и смъртоносна захапка. После се отдава на почивка и докато преработи погълнатата храна може и да не посегне за друга плячка.

*Храни се основно с риба, но напада и всякакви други водни животни. Едри щуки няма да се посвенят да нападнат пти­ци и бозайници. Хранителното й меню е богато. Ориентира се към масовите риби във водо­ема, а след като ги разреди и станат дефицитни, преминава към режим „каквото има“. Във водоеми с ограничена водна площ наличието на щука неиз­бежно се отразява на рибните ресурси в дългосрочен план.

*Щуката проявява безогледен ка­нибализъм. Не само, че яде по-дребни рибки от себепо­добните, но напада и такива, които са израсли и привидно са прескочили рисковите габа­рити. Щуката може да поеме плячка наполовина от нейна­та маса. Хищник от 1 кг ще се справи с жертва от 0,5 кг.

*Расте според наличието на храна в конкретния водоем. При нормални условия нара­ства на дължина с 3 до 6 см на година. Има ли стари щуки? Да приемем, че тези от метър нагоре са достигнали досто­лепна възраст.

*По-малки щуки може да съжителстват в една обща територия. Но израсне ли над средната големина на роднините си във водоема се превръща в единак и показва нетърпимост към себеподоб­ните.

*Разполага с два вида зъби. Едрите са по-редки, много остри като игли и леко извити навътре. Пръснати са безраз­борно по двете челюсти. В ос­новата им пък има множество по-дребни зъби, по-скоро на четка. От острите зъби на щу­ката си е патил всеки рибар, имал вземане-даване с нея. Тя не хапе целенасочено, по- скоро при резки маневри по време на съпротивата. Затова откачането на куката да става с предпазни средства (кохер или клещи). С голи ръце да не се бърка в зъбатата паст, по­неже това е много рисковано. Раните са болезнени и трудно се спира кръвотечението.

*Благодарение на стомаш­ните сокове, чрез които усвоя­ва погълнатата храна, щуката може да се справи и с попад­нала в гърлото й метална кука. Известни са много такива слу­чаи, при които рибари са на­мирали полуразложени куки, останали от предишни битки.

*Има общо 7 вида щуки по света. Но европейската щука е само една, достатъчно до­бре позната в почти всички страни на Стария континент, включително и у нас. В север­ните страни сякаш израства повече, там щуки над 20 кг се хващат доста по-често откол­кото в южните страни. У нас за трофейни се възприемат щом надхвърлят 10-12 кг.

Посетете нашата Фейсбук страница