Как да действаме при среща с мечка?

В професионалната си практика изучавайки най-вече поведението на мечката вече над 45 години, Райчо Гънчев анализира всички конфликтни случаи на сблъсък между нея и човека, обсъждайки ги най-вече с професионалисти на терена. При това не само у нас, но и в обширните простори на Сибирския север, по Юкон и Британска Колумбия, в Алтай, Тян Шан и Кавказ, Карпатите и Усурийската тайга. Ето защо в настоящия материал накратко ще се опита да даде отговор на въпроси от рода на „…Нападат ли мечките? Ако срещнем мечка какво да правим? Ще ни изяде ли?“ – и все в тоя дух.

„За нашите Балкани в 40 на сто от случаите при среща с мечка, животното се отдалечава, често пъти спокойно, без паника. Благодарение на своите развити сетива – слух, обоняние и дори зрение, то открива присъствието на хората и се оттегля, без те да подозират за близостта му – обяснява Райчо Гънчев. – В 37 на сто побързва предвидливо да избяга и се отдалечи от мястото на срещата. Разбира се такъв тип поведение пряко зависи от посоката на вятъра, шумовете в природата, начина на оповестяване при навлизане в зоната на долавянето му от мечката.

При първия вариант тя самата, изтегляйки се на безопасно разстояние, демонстрира опознавателни поведенчески реакции, като изправяне на задните си лапи, вдишване шумно на въздушните течения, взиране към пришълците, разузнавателен обход наоколо и тогава взима решение съобразно личния си опит как да постъпи.

В бяг, скривайки се на терена, или с достойнство – бавно и спокойно.

Когато срещата е внезапна, е възможно мечката да предприеме фиктивна заплаха – в 12 на сто от всички случаи. Това се изразява в демонстративно скъсяване на дистанцията понякога с няколко крачки, понякога с тромави подскоци, заплашителни действия и звуци – шумно сумтене,  гърлено „хлопане“ и свистящо „фучене“,  настръхнала козина в областта на врата и холката. Обикновено с малки изключения не се стига до непосредствен сблъсък. 

В така посочените варианти на среща с мечката най-добре би било човек да се опита да бъде неподвижен, да не издава остри звуци, ръкомахания или паническо побягване. При група, понякога дава ефект точно обратното – силни викове, размахвания на дрехи, предмети и активни движения, подскоци и т.н.

Многобройността на смутителите и необичайното им поведение дезориентират хищника в неговите намерения. Това, разбира се, не е лесно изпълнимо и никой не може да бъде обвиняван за извършеното. И отново с уговорката, че всяка мечка има строго индивидуални решения за действие.

Съществуват обаче и при нашите условия предпоставки, при които мечката може да предприеме целенасочено нападение – в 11 на сто от всички анализирани срещи.

Този процент съвсем не е маловажен, предвид драматизма и психическия шок сред загубилото инстинктите си за оцеляване съвременно общество.

Защитата на потомството е естествено вроден инстинкт у мечките майки, който се изявява в различна степен при различните женски. Бих направил няколко препоръки към всички, които биха попаднали волно или неволно в подобни ситуации.

На първо място трябва в периодиката, когато се напускат родовите бърлоги – а това става някъде през април – да се избягват тези райони. Мечетата са твърде малки, безпомощни и привидно представляват „добродушни играчки“ в очите на несведущите. Майката обаче със сигурност е наблизо и е готова на всичко за тяхната защита. Този период продължава и през  летните месеци, когато натискът от посетители по различни поводи в горите, обитавани от мечки, нараства.

Категоричния ми съвет е при среща с мечета да се предприемат мерки за безусловно и бързо изтегляне от зоната, където със сигурност е и самата майка. Особено ако сте придружавани от домашния си любимец, който заинтересован от животинките се заиграва или ги преследва до естествената среща с разгневената родителка. Тогава увлечена в преследването му тя неминуемо пристига и до стопаните…и тогава ?!

Защитата на плячката, като фактор за нападение се отнася най-вече за т. нар. „стръвници“, убили и защитаващи своята жертва. Ето защо подобни случаи са адресирани предимно към пастири, селски стопани, животновъди пашуващи стадата си в условията на летни планински  пасища.

Съвсем редки са подобни ситуации, когато мечката активно пази убито от нея диво животно, или намерено такова най-вече  при раняване по време на лов. Отговорност за действията си тук носят именно тези специализирани служители, а за случайно попадналия на такова място турист съветът е да побърза да напусне района.

Нарушаването на критичната дистанция между мечка и човека е възможно неволно действие от всеки навлязал в нейната естествена територия. Това е онази дистанция, след нарушаването на която животното реагира с рязка градация в поведенческата си агресивност.

Съвета ми е, че твърде рисковано е да се премине  нейния порядък от 8-10 м.  И когато човек забележи присъствието на звяра отдалече, за всяко свое приближаване към него отговорността си е лична. Напълно непреднамерено, обаче, всеки случаен човек би могъл да попадне в обсега на критичната дистанция неволно. При подобен маршрут задължително е самооповестяването на човешкото присъствие с всички характерни звуци – висок говор, звук от екипировката, музикално озвучаване, ….

Посетете нашата Фейсбук страница