Евроазиатският бобър увеличава числеността си у нас

В аула „Мако Даков“ в сградата на ЛТУ-София на 5 април се състоя среща-презентация по повод завръщането на бобъра по българските земи. Събитието бе посветено на Световния ден на този биологичен вид (7 април) и на Седмицата на гората (3-9 април 2023 г.).

В 17:00 ч. студенти, специалисти и заинтересовани от темата се събраха заедно, за да чуят подробности по проекта „Възкръсването на бобъра“ с автори проф. Николай Коджабашев (ЛТУ), Теодора Теофилова (ИБЕИ – БАН), Милен Игнатов (ДГС „Бяла“, студент „Горско стопанство“ в ЛТУ).

Лектор на презентацията бе проф. Николай Коджабашев, който представи пред аудиторията факти, доказателства и данни, затвърждаващи ,,окупацията‘‘ на бобъра на река Дунав. Плод на няколкогодишен труд, проучването за присъствието на редкия бозайник у нас довежда до основанието евроазиатският бобър да се обяви за все по-широко присъствен в българската фауна.

Две години след първоначалните регистрирания на бобри на територията на страната се установява масово заселване на защитения вид по цялото поречие на Дунав и четири реки от водосбора му.

Към днешна дата проектът заявява пред широката общественост, че евроазиатският бобър се среща на почти цялата територия на Северна България. В началото на миналия век той е бил почти изцяло изтребен от хората заради месото, ценната кожа и т. нар. боброва струя (секрет от перианалните жлези, за който се е смятало, че има лечебни свойства). Съществували са 8 разпокъсани популации – 5 в Европа и 3 в Азия, които с течение на времето се стопяват застрашително.

На Стария континент обаче през 2015 г. видът прави внезапна, широка експанзия и увеличава числеността си. През 2018 г. в Румъния са регистрирани 3600 бобъра и един от доводите на екипа български учени е, че е много вероятно част от животните да са преминали на наша територия. Сега у нас се посочват 32 находища на вида по река Дунав – в най-източната й част, около Никополския архипелаг и Русе и на запад от Дунав (където присъствието му е осезаемо по-ниско по неясни все още причини).

Защитата на бобъра е от съществено значение за възстановяването на реките в България и тяхното биоразнообразие, поради което са предприети дейности за обявяването на вида за защитен (задействана е процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на ЗБР) и популяризиране на природозащитните му функции.

Установените находища на бобъра попадат в 15 Защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, 2 природни парка, 5 резервата и 13 защитени местности. Прогнозите са, че е твърде възможно видът да разшири границите на обитанията си, като се измести на юг в посока Бяло и Мраморно море. Към момента вероятният брой на семейните групи бобри в България е 100–150, а на индивидите – от 400 до 600.

Авторите на проекта все още се колебаят около експанзията на бозайника на юг – предполагат, че той все още се задържа по-близо до Дунав. Но са уверени, че може сам да пресече река Искър и Стара планина на изток, където тя е по-ниска и по-лесна за преодоляване.

Борислав БЕЛДЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница