Хищникът кълве капризно, какво да променим

Хищната риба издава присъствието си, дори по­сяга от време на време на преминаващата край нея изкуствена примамка, но не се закача. Има такива ситуации, всеки спинингист ги е изпитвал в прак­тиката. Какво решение би могло да промени неща­та?

В отделни дни рибите показ­ват различно от установено­то като обичайно поведение. Някак по-плашливи са, по- мнителни и несигурни в агре­сивността си. Това за изявени хищници изглежда нетипично, но се случва. Както казват спи­нингистите,

демонстрират различно качество на кълването

Такова поведение най-често е продиктувано от конкретните атмосферни условия, но може да се дължи и на състоянието на водата или пък други анома­лии, свързани със самия водо­ем. Рибарският пресинг също е заслужаващ внимание фактор.

Ако се установи това (атаки има, улов не), най-уместно е да се потърси някаква промяна. Първата стъпка е

да се намали размера на примамката

Това решение е продикту­вано по пътя на логиката. Ри­бата кълве, но не си отваря достатъчно широко устата и е редно да й поднесем нещо, което би се провряло през полуотворената й паст. Практиката показва, че по-дребната примамка в таки­ва случаи върши работа и още при първата последвала атака хищникът кълве и увисва на куката. На­пример, упорство с доказана маркова блесна №3 не е дало резултат, а смяната на същия модел с №2 веднага сработва. Нещо повече, много е вероят­но да има и следващи удари на по-малката блесна.

Ако обаче този ход остане без очаквания резултат,

усилваме скоростта на водене

Нека и тук се доверим на логиката. По-бързото движе­ние на примамката изисква и бързо решение от страна на хищника. В случая няма време за „умуване“ дали да се нахвърли на жертвата или да я остави да отмине. В такава ситуация инстинктът на хищ­ника обикновено надделява и атаката е мълниеносна. А кол­кото по-стръвно се нахвърли, колкото по-голяма агресив­ност покаже, толкова по-голям шанс има да се закачи на ку­ката. Уточняваме, че по този начин може да се провокират преди всичко щука, бяла риба или распер. Все пак, достатъч­но дълъг списък.

Следващ ход: Смяна на модела

Да се потърси друг тип при­мамка, на която да кълве. Ползваният до този момент воблер може да е бил актуален вчера, но днес не е на мода. Дори може да е имал успехи в по-ранен етап, но ри­бите да са привикнали и нещо да ги смущава.

Такова поведение е типично за кефалите, но понякога и кос­турите се правят на интересни и ги копират. Хващат се някол­ко на определен воблер и всич­ко приключва. Промяната с нов модел ги връща в играта, но пък е за кратко. В този смисъл, ако се набляга на споменатите хищници, редно е в хода на ри­болова да се правят по-чести промени, дори с оборотно връ­щане на воблерите от сутреш­ния сеанс. По обяд или в сле­добедните часове може отново да са атрактивни.

Както се вижда, има какво да се направи по отношение на адекватната реакция срещу ка­призно кълване. Това са само някои основни насоки, а всеки може да продължи с импро­визациите на самия водоем, според своите виждания как да спечели играта…

Иван ЦОНЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница