Платиките превзеха и язовир „Алино“

Китното планинско язовир­че, сгушило се в подножието на Плана планина, е попу­лярна дестинация най-вече през зимата, когато замръзва трайно и мами почитателите на подледния риболов. Ловят се предимно дребни бабушки и костури, отскоро се завъ­ди и щука. Вземаха го разни арендатори, зарязваха го и така беше години наред.

Сега пак е свободно. Даже тази година попадна в списъка на разрешените водоеми на територията на Софийска област по време на пролетната забраната заради размножителен процес на ри­бите.

Да заговорим през лятото за „Алино“ има друга причи­на и то съвсем основателна. Чу се, че там хващали вече и платики. Първоначално не приех насериозно тази нови­на, понеже беше втора-трета ръка и не бях сигурен докол­ко е достоверна. Научих и от друг, съвсем различен източ­ник за платики на „Алино“ и това вече ме провокира да отделя един ден за щателна проверка.

Намерих още двама съ­мишленици за еднодневен излет сред боровата прохлада на бреговете му. С въдици на плувка сме, но и с различни акценти: директен, болонеза, мач. Ще тестваме разни ва­рианти, пък да видим какво ще се отзове. В делничен ден сме, почти няма хора. Само на две места в далечината виждах рибари. Забъркахме в кофата два пакета марко­ва захранка, добавихме доза бели червеи и подадохме де­сетина топки на средна дис­танция. Дълбочината: между 2 и 3 метра.

Тръгнахме както обичайно с червеи – бели и торни. Не се наложи дълго да чакаме. Няколко неголеми костурче­та бяха първите гости, после бабушки и ето, първата пла­тика сви върха на директния телескоп на колегата до мен. Не е никак лоша като за тук – около педя. Взе на торен червей. Значи вярно, имало ги! Всичките бяхме обнадеж­дени, че ще стане динамичен риболов. По-натам като че ли белите червеи бяха по-добра­та стръв.

Докъм обяд понатрупахме актив, без да се е стигало до някакъв зрелищен, камо ли сериен улов. Хващахме предимно платики, като три в общия улов бяха доста впе­чатляващи. Кога пораснаха толкова! Другите риби бяха костури, бабушки и няколко кефалчета около мерните граници. Ползвахме един живарник, където всеки до­бавяше по нещо от време на време.

В ранния следобед слън­цето доста напече и дори на това прохладно място се усе­ти жега. А и рибата определе­но спря да кълве. Решихме да приключваме, видяхме това, за което бяхме дошли. В края всичката риба бе изсипана обратно, където й е мястото.

По пътя на връщане анали­зирахме преживяното.

Откъде се взеха платиките в „Алино“!? При това вече ги има и съвсем от­раснали, доста надхвърлили с големината си досегашни­те традиционни обитатели бабушки и костури. Най-ло­гичното обяснение е, че са пренесени от рибари. Язовир „Искър“ не е толкова далеч и е напълно възможно платиките да оцелеят в обширен съд дори и без допълнително аериране. Така, както засели­ха платиките в „Панчарево“. Дали е за добро или не е от­делен въпрос. Защото където се настанят платиките, другите риби от тяхното обкръжение бавно отстъпват позиции. Примери в това отношение има много. Така или иначе, при новата ситуация на кит­ното планинско язовирче ще се гледа с друго око и нищо чудно то да се радва на по-го­лям рибарски интерес. Дока­то не решат пак да му сменят статута.

***

След няколко дни не издър­жахме на психологическия на­тиск и под напора на тръпката отново бяхме на „Алино”. В общи линии картината от пър­вия риболов се повтори. Е, има вече платики там и това е факт…

Пламен ГЕОРГИЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница