Едрите платики си падат по специални деликатеси

Платиката е в полезрението на риболовците през целия активен сезон. По големите язови­ри се лови с някои традиционни примамки. Но най-едрите риби, онези които наричаме „тави“, не винаги ще се примамят лесно. И това важи с еднаква сила при плувкаджийски или фидерен риболов, каквито методи се ползват най-често.

В летните горещини може би ще се нало­жи да ги глезим с по-специални лакомства. Някои са познати на широката рибарска ау­дитория, други не толкова. Във всеки случай ще трябва да се прояви творчество при под­готовката за излета, за да не се окаже, че не сме готови да отговорим на изтънчения вкус на платиките от „тежка категория”. А това го има в играта.

Каквито и капризи да се оч­акват от платиките в хода на дългия летен ден, няма как да не почнем с белите червеи. Те си харесват енергичните гим­настици и ги приемат добре и то през всички сезони. Вземат охотно и торни червеи, както и комбинации от двата вида. Това са хитовите животински примамки, независимо през кой сезон се предлагат.

Ако обаче в летните горещи­ни започват да показват изтън­чен вкус и

предпочитат нещопо-специално

търсим промяна в тактиката. Това с особена сила важи за едрите платики, надхвърлили половинка. Именно те пред­ставляват интерес за риболо­вците с опит и по-високи пре­тенции. Защото мъниците по една човешка длан не си про­менят менюто и продължават да налитат на белите червеи. Най-много да си изместят вре­мето за хранене и да наблягат на сутрешните и привечерни часове. И те си имат своите почитатели, търсещи риболов в стил „гол след гол“ и трупане на количество в живарника, без да държат на качеството.

Да се върнем на едрите пла­тики. Те не са никак лесни и затова да се ловят в серийно темпо е немислимо.

Ще се извадятедна-две

после за дълго ще настъпи затишие или пък ще налитат мъници, докато някоя от така наречените „тави“ пак не се по­яви от дълбините. Най-дъртите платики с времето придобиват характерна гърбица зад тила, която им придава закръглен вид и оттам идва наименова­нието тави. Та стане ли дума за платики-тави, да се знае, че са риби от най-тежката катего­рия и няма рибар, който да не е заинтригуван от възможността да се пребори с тях.

Примамките обаче са по-раз­лични. Може би

номер едно е сладката царевица

от консерва, а може да налетят и на грахово зърно, на пелети и дори на бойли, подавани с дънна въдица за шаран. За тях са уместни и комбинации от животинска и растителна стръв, като най-популярни са царевица с торен или грозд от бели червеи. Тази хапка не е лъжица за всяка уста, затова се ползва при нужда от подбо­рен улов, когато има голяма конкуренция от нежелани дру­ги риби (най-често каракуди и бабушки). По-обемната стръв отказва конкурентите и дава по-голям шанс до нея да се до­реди платика.

Подобна тактика се използва и при дънен, и при плувкаджий­ски риболов, когато целенасо­чено се търси едра платика.Няма гаранция, че ще се на­мери, защото живелите дълги години риби са изключително мнителни и трудно се лъжат. На всичко отгоре са

подвластни на капризите на времето

и всяка промяна може да им се отрази негативно. Въпреки всичко мераклии да си опитат късмета винаги има.

Самото кълване на по-едра­та платика е много различно. Ако е на ранина или на све­черяване ще натисне уверено плувката и ще повлече встра­ни. На фидера пък следва мощен удар в шарански стил, после обаче бързо се връща, щом усети съпротивата на из­пънатото влакно и болката от забитата в устата й кука. През деня, в жегата, изявите са много по-пестеливи и понякога даже изнервящи.

Някои рибари не ги харесват, заради мудното им, чак лежер­но поведение дори при съпро­тивата. Е, големите риби не се дават лесно. Теглят упорито надолу към дъното и за дълго време не позволяват да бъдат издигнати нагоре. Веднъж из­лезли на повърхността обаче бързо губят съпротивителни сили. Ще се стрелнат надолу два-три пъти за кратко и после се предават. Полегнат ли стра­нично, готови са за гребване с кепа.

Даниел ДОНКОВ

Посетете нашата Фейсбук страница