Дружинката в Долна Градешница се грижи за вековно дърво

Вековните дървета са стожери на времето, оцелели  през столетия и удържали на бури, светкавици, суши, сеч и огън. Те са истински живи паметници, сътворени от природата, и тяхното опазване и защита е дълг на всички, които са загрижени за растителния свят, който ни заобикаля и без който животът е немислим.

Едни от най-устойчивите и издръжливи на капризите на времето са чинарите. В Югозападна България този вид е много разпространен в поречията на реките Струма, Места и техните притоци.

Истински похвална е инициативата на ловците от село Долна Градешница към сдружение “Синаница” в община Кресна, която от няколко години да се грижи и поддържат вековния чинар в някогашното село Горна Градешница, землището на което е в границите на дребнодивечовото ловно поле.

Идеята е на председателя на дружинката Огнян Стоименов, който предлага като неотменимо ловностопанско мероприятие новопостъпващите млади ловци да се грижат за вековния чинар – да поддържат, почистват и облагородяват района около него, да премахват изсъхнали клони, да организират екологични беседи под него с ученици от селото.

Тази благородна идея среща разбирането и съучастието на кмета на Долна Градешница Стоян Акареев, който допълнително се ангажира да възроди една стара традиция, забравена през времето – всяко година да се провежда земляческа среща под вековния чинар.

Местни краеведи  твърдят, че градешкият чинар е бил място за срещи на воеводи и въстанически чети през времето на освободителните борби в Македония. 

По инициатива на ловната дружинка и кметството научни работници са ангажирани с достоверна методология да изчислят възрастта на дървото, което се предполага че е на повече от четири века.

По време на активния ловен сезон ловците от Долна Градешница често се събират, почиват, спорят, уточняват и разказват ловни случки под величествената корона на дървото.

По всичко изглежда, че този вековен чинар е в десетката на най-старите дървета в България.

А този престижен списък се води от “Летният дъб” в старозагорското село Гранит на възраст от 1672 години, следван от Байкушевата мура в Пирин с възраст над 1350 години и “Старият бряст” в центъра на Сливен на около 1100 години.

Кузман Петров