Да спасим децата с… риболов

Едва ли ще се намери по-подходящ начин да опа­зим децата от негативното влияние на Ули­цата от това да ги запалим по риболова. Не е чак толкова трудно, особено ако това хоби се предава по наследство. Такава искра тлее във всяко детско съзнание, трябва само да му дадем шанс и да му по­могнем при първите стъпки.

Как и къде да започнем обучението? Нека не бър­заме с покупките. За първи допир до водоема може да се ползва подходяща (най- добре олекотена) бащина въ­дица За предпочитане е това да стане през топлата част от годината, по възможност на платен водоем (там поне ще има риба). Може и на ня­кой свободен язовир, където обаче да се чуват добри ри­боловни новини.

Много е важно децата да не се разочароват при първия излет, в който хваща въдица. Ако се нало­жи да чака продължително време без да се случи нищо интересно, може да му доску­чае, да захвърли пръчката и да си потърси друго занима­ние. Това е присъщо за деца­та – бързо менят настроение и интереси.

И така, въдицата е предва­рително окомплектована от таткото, набавена е и разно­образна стръв (най-малкото бели и торни червеи).

Шоуто може да започне

Ще ловим на плувка и ще търсим най-достъпните риб­ки. Не е важно да са едри, по-важното е да са активни, да топят плувката, а малкият рибар да трупа самочувст­вие. Е, ако се случи да хване и нещо по-едро, още по-до­бре. Може да му помогнем, но не бива да му отнемаме шанса да усети силата на рибата отсреща. Дори един 200-300-грамов костур ще го пораздруса достатъчно, за да пресъздава многократно в мислите и сънищата си тази велика победа. Иначе най- вероятни клиенти ще бъдат уклейки, бабушки или кара­кудки. Ако ги няма, може дори и с недолюбваните слънчеви рибки да се почне. Важното е да трупа актив ида влиза по нещо в живарника.

В хода на риболова съв­местно ще коригираме греш­ните движения (без тях няма как да мине), ще поощрим малкия рибар при всяко до­бро замятане, ще го апло­дираме при хваната риба. В никакъв случай не бива да хокаме детето за каквито и да било неточности или про­пуски. Та то едва сега навли­за в тази толкова сложна ма­терия. Тепърва ще усвоява тънкости и чалъми. На пър­вия излет най-важно е да се запали искрата.

Ако всичко е благополучно и след риболова занесете у дома рибки колкото за един тиган, едва ли ще има по- щастлив човек от малкия ри­бар – да осигури вечерята на семейството. И ако същата вечер хлапето упорито на­стоява да уточните датата на следващия риболов – спете спокойно, мисията е завършила с успех.

Тогава вече може да по­мислите и за подходящо риболовно оборудване по хубав повод – рожден или имен ден. Ако са далеч във времето, просто заведете детето в кварталния магазин да си избере (с ваша помощ, разбира се) прът и макара, да си окомплектова въдица, пък останалите аксесоари ще се набавят поетапно. Важното е да има собствена въдица. Това му носи увереност и са­мочувствие.

Няма строго определена детска възраст за приемане в семейството на риболовци­те. Може и да е още съвсем малък, може и по-късно, като ученик. Ако учението нещо не върви, страстта към риболо­ва ще е допълнителен сти­мул да се коригират нещата в училище. За отличен успех наградата може да е риболов през уикенда. А ако децата в семейството са две или по­вече – нека има въдици за всички. Тогава вече и конку­ренцията между тях ще бъде полезна.

Емил СТОЙЧЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница