Отново борба на Европейския фронт за правото на българските ловци да ловуват гургулицата през ловен сезон 2022 г.

На 18 март се проведе първата среща на Оперативната група за възстановяване на птиците към Европейския съюз. Основната тема в дневния ред бе гургулицата, като бяха представени новости в тенденциите, засягащи популациите, както и препоръки за ловен сезон 2022 г. На 6 април изводите от срещата на оперативната група бяха обсъдени и в Експертната група по двете природни директиви (за птиците и местообитанията) към Европейската комисия (NADEG).

Бе припомнено, че препоръките от ЕК за 2021 г. предвиждаха да се спре ловът на вида по Западния миграционен път (Франция, Испания, Португалия и  част от Италия), както и да се намали ползването с минимум 50% по Централно-Източния миграционен път (Австрия, България, Гърция, Малта, Румъния, Кипър и част от Италия). Тогава ЕК изиска от държавните членки да предприемат мерки за подобряване на местообитанията на вида и да извършат научни изследвания и мониторинг, които да дадат информация за състоянието на популацията на гургулицата в Централна и Източна Европа.       
Препоръките за ползването бяха приложени успешно през 2021 г., като не бе провеждан лов по Западния миграционен път, а ловът по Централно-Източния бе ограничен с общо около 70% (в частност за България редукцията беше с 42 %). Някои страни-членки приложиха намаляване на ползването с до 95%. Всичко това показа, че е възможен бърз и ефективен отговор от страна на ловната общност.

На срещата последният размер на популацията от Паневропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици (PECBMS), който бе представен, обхващаше периода до 2020 г. Също така бе представена и преработена версия на популациония модел, като бяха включени оценки за траекториите на популациите по двата миграционни пътя, каквото бе изискването на Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE) от миналата година. Тези модели показват, че има възможност за ограничено ползване по двата миграционни пътя и че последните данни на PECBMS потвърждават стабилността на популацията по Западния миграционен път от 2013 г. насам, и продължаващо й намаляване по Централно-Източния миграционен път, както е било отбелязано миналата година. Това доведе до предложението от страна на ЕК и нейните консултанти за мораториум върху лова на вида по Централно-Източния миграционен път.

По време на срещата на NADEG на 6 април обаче няколко държави-членки от Централно-Източния миграционен път (България, Гърция, Малта и Кипър) изразиха несъгласие с предложението на ЕК и желание да продължат да ползват вида макар и с обема на квотата, такава каквато както беше през изминалата 2021 г., както и да се удължи времето за събиране на демографски данни за гургулицата, което е от изключителна важност за изграждането на по-добър популационен модел, а от там да заработи и вече разработения от ЕК Адаптивен модел на ползване, който е базиран на ежегоден мониторинг, квоти, своевременно отчитане на ползването (ден за ден) и гъвкав ловен сезон, който да бъде прекратяван веднага щом бъде изпълнена квотата.

Припомняме факта, че това е една от основните причини Изпълнителна агенция по горите да инициира разработването и въвеждането на електронните разрешителни за лов, благодарение на които това задължително условие поставено от ЕК ще може да бъде изпълнено от българските ловци и отговорните държавни институции.

Пак по този повод Националното ловно-рибарско сдружение потърси с официално писмо до ИАГ съдействие за финансиране и организиране на научни изследвания и провеждане на мониторинг, чрез които България да изпълни вече поетите от нея  ангажименти за осигуряване на необходимите данни за захранване на Адаптивния модел за ползване на гургулицата.

Посетете нашата Фейсбук страница