В Румъния се появи чума по пъстървите, вероятно я разнасят дивите птици

Чума по пъстървите пламна във ферма край румънския град Калвини, на 100 км от Букурещ. Повече от 93 хиляди риби са унищожени, за да се спре разпространението на заразата. Според говорителя на DSVSA (Direcția Sanitară Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor) в окръг Бузъу, Юлиан Мога, заболяването е открито при периодичните анализи, които се правят, а по-късно е потвърдено от лабораторията на Института по диагностика и здравеопазване на животните.

Това е първи подобен случай във фермата за пъстърва в Калвини,  въпреки че в страната е имало и други огнища. Румънски медиии съобщават, че епидемиологичното разследване не е открило връзка между някое от вече съществуващите огнища. Допуска се вирусът е пренесен от диви птици.  Екпертите от DSVSA са категорични, че вирусният хеморагичен сепсис не засяга хората и няма никакъв риск за здравето им, но болестта оказва силно икономическо въздействие.

Стойността на унищожената риба ще бъде определена от специално създадена комисия. Повторно зарибяване на басейна може да се извърши 6 седмици след пълното източване и цялостна дезинфекция.

Болестта е известна от 30-те години на миналия век. Позната е с различни наименования: злокачествена анемия по пъстървите, ракова болест на бъбреците, инфекциозно подуване на бъбреците, чернодробна дегенерация, болест на Егтвид по пъстървите, чума по пъстървите. На международно съвещание по болестите на рибите, проведено през 1962 г. в Торино, Италия, е прието названието й хеморагична септицемия по дъговата пъстърва. Разпространена е във всички страни с развито интензивно пъстървопроизводство. В България заразата е известена от 1967 г. Описана е като епизоотия по дъговата пъстърва в две стопанства край Самоков. Чрез зарибителен материал от тях заразата е разнесена и в стопанства край Пирдоп, Разлог, Михайловград (сега Монтана), Рила и Пещера. По-късно у нас отново се развива епизоотия в различни пъстървови стопанства.

Какви са признаците?

Бързо влошаване на общото състояние на обитателите на басейна. Смъртността е масова. Тялото на рибите потъмнява. Хрилете им избледняват и придобиват порцеланов цвят. Движенията стават некоординирани – първо са резки и бързи, а после забавени и неадекватни. Рибите не се хранят и бързо отслабват.

Как се разпространява?

Вирусът се отделя от болни риби. Преносител може да е хайверът от тях, инфектирана вода или кръвосмучещи ектопаразити. Болестта засяга всички възрасти и размери на пъстървовата популация в даден басейн. Като епизоотия се проявява през есента и зимата, когато температурата на водата е между 8 и 12 градуса. Повиши ли се температурата над 12 градуса, болестта затихва, защото условията за живот на вируса стават небрагоприятни.

Как се пресича?

Строгата карантина е наложителна. Когато болестта протича остро, болните и преболедували риби се унищожават. Басейнът се източва и се извършва тотална дезинфекция на съоръженията. Заразата не е опасна за хората и много често, при хронична по-лека форма на заболяването, след дезинфекция рибата се доугоява до пазарна големина и се предоставя за консумация. 

***

Потърсихме мнение относно потенциалната опасност от разпространение на чума по пъстървите за страната ни от Българската агенция по безопасност на храните. От там ни отговориха така:          

 „Вирусната хеморагична септицемия е сред заболяванията, включени в Националната профилактична програма на Република България. Два пъти годишно официалните ветеринарни лекари взимат проби за лабораторен контрол от рибовъдните стопанства. Пробите се изследват в лаборатории към НДНИВМИ по акредитирани методи, съгласно OIE Aquatic Manual.  Възможно е заболяването да се разпространи чрез хайверни зърна. Поради което при внос хайверът се придружава от сертификат, гарантиращ, че е свободен от ВХС. Чрез внос на живи риби също има риск от пренос на заболяването и карантината е препоръчителна“.

Анелия СЛАВЕЙКОВА