Близо 400 хил. пъдпъдъка и 115 хил. гургулици са отстреляни през 2019 г.

Анализът на резултатите от отстрела за миналата година на прелетен и мигриращ пернат дивеч, с който се открива всеки ловен сезон в нашата страна, е изготвен въз основа на данните от ловностопанските райони на 138-те ловно-рибарски сдруженията, членове на НЛРС–СЛРБ.

Ползването на пъдпъдъка (Coturnix coturnix) се е увеличило с 11,8 %. Причината най-вероятно се корени в по-добрите метеорологични условия през пролетта и лятото на 2019 г., като следствието от това е по-добра оцеляемост в люпилата, съответно повече млади птици след началото на ловния сезон. След като през последните 5-6 години отчитахме устойчиви нива на отстрел на гургулицата  (Streptopelia turtur), през 2019 г. констатираме рязък спад – с 22,0 %.  Отстрелът на гривяка (Columba palumbus) е намалял с 3,5 % за последната година. Ползването на горски бекас  (Scolopax rusticola)  варира в много тесни граници през последните три години. Ловът му е изключително интересен и емоционален, но не е особено популярен сред българските ловци.

Най-висок процентно изразен ръст в отстрела на пъдпъдъци за последната една година отчитат сдруженията от РДГ Кърджали (46,0 %), РДГ Пазарджик (42,8 %), РДГ Сливен (39,9 %), РДГ Стара Загора (30,27 %), РДГ Пловдив (29,14 %) и РДГ Шумен (25,53 %). Спад в общото ползване на пъдпъдъка отчитаме в РДГ Кюстендил (-27,9 %), РДГ Бургас (- 20,64 %) и РДГ Берковица (-5,2 %). Наложени на картата, данните от отстрела ясно очертават лъч от няколко области в страната, където ръстът на ползването е три или повече пъти по-голям от средния за всички сдружения. От друга страна в Западна и Северозападна България отчитаме спад или увеличение под средното. Това явление най-вероятно се дължи на ежегодните различия в земеползването в отделните области на страната (процентното съотношение на различните видове култури, извършването на почвообработка след прибирането на реколтата и др.), на честотата и интензивността на екстремните метеорологични прояви през размножителния период, а може би и с миграционното поведение на пъдпъдъка (счита се, че над Западна и Източна България мигрират пъдпъдъци от два различни миграционни потока, съответно Апенинския и Арабския).

Сдруженията с най-драстично понижение в ползването на гургулицата са тези на територията на РДГ София (-45 %), РДГ Шумен (-35,86 %), РДГ Стара Загора (-34,1 %), РДГ Берковица (-33,3 %) и РДГ Русе (-32,0 %). С ръст в ползването са само тези в РДГ Кюстендил (8,56 %) и РДГ Кърджали (5,8 %). Ползването на вида до голяма степен зависи от неговото миграционно поведение през  годината. Ако миграцията започне по-рано, ползването логично е по-ниско. През 2019 г. земеделските производители започнаха жътвата на слънчогледа много по-рано през годината – още в средата на месец август. Това означава, че заради сухата година слънчогледът е узрял необичайно рано, което в комбинация с все по-големите площи засети с рапица е помогнало на гургулицата да натрупа необходимите и за прелета мазнини по-бързо, съответно да започне миграцията си по-рано от обичайното, което е твърде възможно да е основната причина за ниските резултати в ползването.

ЛРС-Габрово – Пъдпъдък се появи на нетрадиционни места

Отстрелът на гривяка е най–висок в сдруженията, където местообитанията са най-подходящи (горски масиви в близост до земеделски земи) – Бургас (3227 бр.), Велико Търново (2943), София-юг (2889 бр.) и Казанлък (2828).

Колкото до горския бекас в някои сдружения, където през зимните месеци концентрацията на зимуващ бекас е по-висока, успяват да се възползват от интереса на чуждестранните ловци и успешно провеждат организиран ловен туризъм. С най-висок отстрел през 2019 г. се отличават сдруженията Генерал Тошево – 2257, Бургас – 1157 бр. и Шабла –  522 бекаса.

Посетете нашата Фейсбук страница