Фокстериер

Дребно куче. Структурата му е видимо идеално хармонична. На практика това се забелязва най-ясно в съотношението между черепа и муцуната, и по същия начин при височината на холката и дължината на тялото, от върха на рамото до седалищния израстък, които изглеждат приблизително равни. Когато е право прилича на ловен кон с къс гръб, способен да покрие голямо пространство.

Има удължена клиновидна глава, малки триъгълни уши и мощни челюсти. Краката му са прави и мускулести. Опашката му винаги се реже. Държи я изправена вертикално нагоре. Съобразно телесната му покривка може да бъде гладкокосмест и грубокосмест. Грубокосместият фокстериер има удължени косми на брадата и профилът на муцуната му изглежда правоъгълен. Цветът на косъма му рядко може да бъде чисто бял. Обикновено на белия фон има черни и кафяви петна, а може да бъде трицветен – бял с черни и кафяви шарки.

Горната част на черепа е почти плоска, леко наклоненa и постепенно нарастваща на ширина по посока на очите.Съществува малка разлика между дължината на черепа и тази на муцуната. Ако муцуната е чувствително по-къса, главата изглежда слаба и недостатъчно развита. Муцуната постепенно се стеснява от очите до края на носната гъба, с лек стоп при съединяването с челото, без да е много вдлъбната и не се извива рязко под очната област, където трябва да е пълна и плътна. Пълните бузи, със заоблен контур са недостатък.

Челюстите са здрави, със съвършена, симетрична и пълна ножична захапка, т.е. горните резци плътно покриват долните в тесен контакт и са разположени перпендикулярно на челюстите. Прекалено развитите кости и мускули на челюстите са неестетични и се избягват.

Очи: Тъмни, пълни с “огън” и интелект, умерено малки, без да са изпъкнали. Не много раздалечено поставени, нито много високо на черепа, нито много близко до ушите.

Ушите са малки, с “V“-образна форма, с умерена дебелина, добре прегънати над хрущяла и падащи напред, плътно по главата. Горната линия на гънката на ухото е доста над нивото на черепа. Изправени, като “лале” (покривайки вътрешността на ушната мида) или като “роза” (прегънати назад) уши са силно нежелани. Шията е суха, мускулеста, с добра дължина, без увиснала кожа по гушата, разширяваща се при раменете, образувайки грациозна извивка, когато се гледа отстрани.