125 години от създаването си отбеляза ЛРС „Сокол”– Тутракан

125 години от създаването си чества ЛРС „Сокол”–Тутракан. Поводът беше почетен подобаващо на 25.04.2025 г. с ловна вечеринка след годишното отчетно събрание на сдружението.

„Това е едно интересно сдружение, което обединява 16 дружинки – поравно от община Тутракан (8) и от община Главинѝца (8). В него членуват общо 596-ма ловци, от които 3 дами, както и 24-ма законни рибари. Мога да кажа, че животът в сдружението наистина е сплотен.“ – отбеляза д-р Димитър Стефанов, председател на ЛРС-Тутракан.

Точната дата на създаването му не е известна, но според протокол на Тутраканския общински съвет №14/09.03.1900 г., утвърден с царски указ №168/15.06.1900 г., Тутраканското ловно-стрелческо дружество придобива „право на владение и вечно ползване на общинско место от 157 дка“.

Затова може да се заключи, че през 1900 г. вече е съществувало такова дружество. В следващите години то се разраства, като до 1940 г. е Ловно-стрелческо сдружение, през 1941 г. става дружество, а през 1947 г. ловците и рибарите се обединяват в една обща организация и така до днес.

„В началото са били 12 дружинки, а сега вече са 16. В момента стопанисваме 75 000 хектара – с течение на времето нашите предци са били далновидни и са увеличавали ловната ни територия, за да може ние сега да се възползваме от тази даденост“ – коментира д-р Стефанов.

Регионът има уникална природа – ниска надморска височина, река Дунав, Лудогорието, а едновременно с това Тутракан се намира на равно разстояние от Русе, от Силистра, от Разград и от Букурещ. Ловците тук могат да се похвалят с много добрите трофеи от благороден елен и с това,че нямат инциденти по време и след лов.

„Защото наистина трябва да пазим здравето и живота на нашите колеги – ловджии, и след това да мислим за използването на дивеча“ – подчерта председателят на сдружението.

Африканската чума по свинете не е подминала и териториите на сдружението в Тутракан. Според специалиста по лова и ловен надзирател инж. Айхан Хатип болестта „почти е занулила дивата свиня“.

„В годините, когато проникна и се разпространи тук, по нашите територии, запасът и ползването бяха на критичен минимум. През 2020 и 2021 г. стигнахме до запас от 10 прасета. Но полека-лека – ние знаем как да се грижим и какво трябва да правим с дивеча, числеността на дивата свиня се увеличава и вече можем да се похвалим с почти възстановени запаси. Добро ползване имахме през изминалия сезон. Сами си наложихме ограничения и през годините, даже и през миналата, се отстрелваха само прѝплоди“ – коментира инж. Хатип.

От доста години се наблюдава трайно увеличение на популацията от благороден елен.

„На места, където беше отвъден, заради „гостите“, които идваха вечер да ловуват, благодарение на нашата намеса, с общи усилия – на полиция, надзиратели, популацията вече е огромна“ – разказа Красимир Стефанов от ЛРД-Пожарево и допълни: – „За сърните обаче хищниците са голяма пречка. Не може да се възстанови популацията им. При нас много рядко се срещат каквито и да е сърнички – не само трофейни“.

Популацията на дребен дивеч – заек, яребици, фазан, е много добра – отчитат в ЛРС-Тутракан. Това е така, защото има достатъчно ловци, които се борят с хищниците – лисици, чакали, скитащи кучета. Сдружението също помага, като стимулира финансово отстрела на всеки хищник. Винаги се знае кой къде е, защото има изградени чакала̀ и регистрирани стървѝлища към тях. Хранителната база също е богата и обилна и заедно с отстрелването на хищниците осигурява голямо количество дребен дивеч.

Богата е популацията и на червения ангъч – красива прелетна гъска, която предпочита местности край вода като река Дунав, но често живее и в изоставени лисичи дупки. Никой обаче не стреля по нея, защото е рядък за България вид, защитен от Червената книга.

„Разселваме фазани, но тази година мисля да не го правим поради големия им брой. Ще коментираме с колегите и ще преценим. Чуват се песните на пъдпъдъка, но сушата го прогони – миналата година го нямаше. Беше сушаво, а и нямахме стърнища – нямаше къде да се укрие“ – разказа председателят на ловната дружина в Главинѝца Илия Кирчев и допълни, че младите ловци се отличават с изключителен мерак за лов, включват се активно в подхранването, грижата за дивеча, изграждането на хранилки и чакала̀.

„Наблюдава се една приемственост. Аз им благодаря! Има дисциплина, която трябва да е на първо място. Модерните ловни уреди за ползване са забранени, но за притежание – не са. Всичко остава на съвестта на ловеца. Моето наблюдение е, че младите ловци са с по-голямо желание за хищничарския лов. Аз съм любител на този лов и ежегодно в дружеството се отстрелват приблизително около 1000–1100 чака̀ла и лисици. И неговото регулиране се усеща по състоянието на дребния дивеч. Младите колеги са предимно хищничари“ – обобщи Илия Кирчев.

125-годишнината от създаването на ЛРС-Тутракан беше отразена директно от крайдунавския град със специално издание на предаването „И ловец съм, и рибар съм“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, което се излъчва със съдействието на НЛРС-СЛРБ.

Автор: Елица Виденова

Посетете нашата Фейсбук страница