ЛРС-Бяла – Заради АЧС ловуват само половината дружини

Заради констатирани нови случаи на заболели диви сви­не в Русенско, още дружини от състава на беленското сдружение останаха без въз­можности да ловуват на свои­те площи. На практика едва половината от общо 38 дру­жини имат право на лов и се радват на относително добра слука при излетите за пъдпъ­дък и гургулица.

По последни данни най- силни резултати са постиг­нали ловците от селата Бо­силковци и Долна Студена, където всички са съумели да изпълнят дневната отстрелна норма от пъдпъдъци или гур­гулици – според предпочита­нията им към определен вид дивеч. Особено атрактивен лов става с гургулиците, по­неже в региона има огромни слънчогледови масиви. Пи­тите вече натежават от плод и все по-често птиците пре­литат край тях, а това дава възможности за динамична стрелба.

Лош късмет имат попадна­лите дружини в засегнатите региони, те са принудени да приберат пушките и да чакат процедурите по обработката на поразените от чумата ра­йони. И то в година на стабил­но присъствие на пернати.

Информацията получихме от ръководителя на сдру­жението Живко Брашнаров, който изрази основателна тревога от разрастващата се епидемия от африканска чума и сподели преобладаващото мнение на ловната общност в региона:

„Буферните зони, които ни налагат при намиране на засегнати диви свине не са добро решение. Именно там най-често избива чумата. За­сегна ни втора вълна от епи­демията и точно това наблю­даваме – пораженията са все в обособени буферни зони. Предупреждавахме за това още през миналата есен, но никой не ни чува от страна на държавните органи. Налагат някакви разпоредби, спусна­ти им от европейските инсти­туции, които дори често си противоречат. Чиновници ре­шават съдбата на живата ни природа. Но в случая Бълга­рия не е Европа и трябва сами да реагираме най-адекватно, според създалата се обста­новка. Пропуснахме шанса с по-либерални разпоредби да извършим интензивен лов, дори да увеличим сезона и така да намалим драстично популацията. Сега вече е късно. Дивите свине масово са в царевиците, но след като ги приберат и животните се качат в планинските гористи райони, ще настане голямата трагедия. Не ми се мисли как­ви ще са загубите…“