Трофейна платика от баластриера Челопечене

Здравейте, драга редакция!

Казвам се Иван Тодоров, на 31 години, от София. На 9 септември бях на риболов на баластриерата край Челопечене. Ползвах 8-метров директен те­лескоп. Предварително захраних избраното място с фирмена захранка като бях приготвил 4-5 кг. За стръв ползвах бял, торен червей и консервирана царевица, както и различни комбинации помежду им.

Риболовът не беше особено интензивен, по-скоро слаб. Излизаха редки, но едри бабушки и по някое костурче. Слънчаци също имаше. Времето беше ветровито, много от колегите около мен рано-рано биха отбой, други идваха за кратко и виждайки каква е обстановката бързо се отказваха. Рано сутринта бях заел едно от най-закътаните места на водоема и въпреки неособено активния риболов реших да по­остана още известно време. Все пак се бях подготвил подобаващо със захранка, която вече беше разбърка­на и се надявах на активизиране от страна на рибите в ранния следобед (което така и не се състоя).

Някъде към 14 часа при едно от поредните засича­ния телескопът застрашително се сви. Помислих, че съм закачил във водораслите над дъното. На няколко пъти през деня ми се случваше това, даже оставих и куки. Понапънах още малко и ,,закачката“ оживя. Веднага си дадох сметка, че имам работа с много сериозна риба. Не се подчиняваше на моите опити да я вдигна от дъното и с бавни тласъци започна да се изтегля надясно. Концентрирах се максимално, поводът, макар и качествен, бе едва 0,10 мм и вез­ните сериозно се накланяха в полза на рибата. Но не тръгваше навътре – движеше се само периферийно на брега. Впоследствие намерих обяснение на това нейно поведение: дълбочината на мястото ми беше 5,50 метра, а навътре чувствително изплитняваше. Явно рибата се чувстваше по-сигурна в дълбоката вода и се въртеше само там. Бяха минали петнайсе­тина минути в напрегната борба и вече усещах как си­лите я напускат. Издигнах я в междинна вода, но още не я виждах, когато изпусна огромни мехури. Скоро след това на повърхността се показа огромна плати­ка. Направо онемях и за миг се вцепених! Никога не бях виждал нито хващал подобна платика. Глътна на няколко пъти въздух и окончателно се умори. Големи трудности срещнах при кепчосването. Рибата беше изключително широка и дълга, а кепчето ми за плув­каджийски риболов е тип ,,за пеперуди“. Успях някак от третия или четвъртия път да вкарам част от туло­вището вътре и така я извадих. Радостта ми беше неописуема. Платиката наистина е трофейна!

Имах желание да я върна обратно, но беше без­смислено. Куката се е забила дълбоко в гърлото й, а видях, че пусна кръв още в кепа. Срязах повода без да вадя куката и пуснах рибата в живарника, като се надявах да се реанимира. За съжаление, платиката скоро умря. Вкъщи я претеглих: оказа се с тегло 3,300 кг и дължина 62 см

Тази платика е най-голямата, която съм успял да уловя засега в моята риболовна практика. Наясно съм, че такива риби не се хващат всеки ден.

С нея искам да участвам в конкурса ,,Най-голяма риба 2019“. Свидетел е моят приятел Душко Найде­нов, на който първи се похвалих със слуката. Накрая бих желал чрез страниците на вестника да призова всички колеги, които имат претенции да се наричат риболовци: Събирайте си боклуците след излета! Водоемите ни, включително и тези около София, са заприличали на бунища. Напълних почти два чувала отпадъци само за да си почистя риболовното място около мен.